от Dr. Velev » Сря Мар 03, 2010 12:17 am
ВРЕМЕТО НА МЪТЕНИЯТА
ПРЕДИСЛОВИЕ
Повечето млади канаровъди, които започват да практикуват нашата страст, остават обезпокоени, като слушат различните мнения на ветерани от нашата среда, някои от които следват емпирични, лични методи, не споделяни от истински разбиращите любители.
Да разгледаме, например, подбора на периода за мътене и проблемите, които възникват.
ИЗПРЕВАРВАЩИ МЪТЕНИЯ В ЗИМНИЯ ПЕРИОД ИЛИ
РЕДОВНИ ПРОЛЕТНИ МЪТЕНИЯ
ИЗПРЕВАРВАЩИ МЪТЕНИЯ: (от декември-януари)
Какво е тяхното преимущество? Това е да имаме предварително възрастни канарчета и следователно - готови още от първи октомври за изложбите.
Кои са проблемите?
- температурата в мястото за отглеждане, варираща между 15 и 22 градуса.
- влажност между 60% и 70%.
- продължителност на дневна светлина от 12 до 16 часа, т.е.начало сутрин в 6ч до 18ч и достигане от 5ч до 21ч.
За да достигнем тези цели в зимния период, трябва да бъдем снабдени с печка с термостат, овлажнител, ел.инсталация за слънчева светлина, контролирана от програмен апарат с ефект зора-залез.
Към всичко това е необходимо да прибавим специфичен хранителен режим за периода на мътенията, т.е. “кърма” с яйце, допълнително с поливитамини и мин. соли.
Това обаче, не е достатъчно. Подготовката се прави диференцирано за двата пола. Започва се с мъжките с около 20 дни по-рано, докато женските се държат на полутъмно, по-хладно и с лека зърнена храна. Да се има предвид, че нещата не винаги стават според нашите желания. Не сме направили сметка за евентуалните патогенни агенти, които надничат в нашите отглеждания, главно през зимния период.
Трябва да се намесваме, за да предотвратим вероятни инфекции с антибиотици, сулфонамиди и антимикотици. Отглеждането зиме е един ангажимент, с който не всеки може да се справи, поради липса на личен опит.
Всичко това правим, за да имаме няколко птици, готови за есенните изложби.
РЕДОВНИ ПРОЛЕТНИ МЪТЕНИЯ: (по средата на март)
Правейки сметка и възприемайки системата на пролетно мътене от средата на март до края на юни, имаме еднакви птици, ако не за септември, то за средата на октомври.
Когато първите славеи започнат да летят в небето е вече знак, че може да се даде начало на мътенията при умерена температура и добра продължителност на естествената слънчева светлина, която има и благотворен ефект, надничайки за някой час при нашите гнездещи птици.
Създават се по-добри естествени условия, за да стимулират нашите любими птици във всичките им фази (раждане, растеж, здраве и дълъг живот).
С приближаване на пролетта, да програмираме чифтосванията, обръщайки внимание на сезонния ход; да се съобразяваме с клима-тичните прогнози в медиите, макар и да не отговарят 100 % на нашите очаквания. Но все пак е пролет и при-родата е освободила във въздуха този “магически ток”, който само тя знае да дава.
Няма ги лампите с изкуствена светлина и други подправящи механизми (овлажнители, печки, йонизатори и др.). По-спокойни сме: гнездата ще се изпълнят скоро с пиленца, които ще се развият при липса на патогенни обекти.
Птиците не са подложени на резки температурни скокове и често се изравняват с родените преждевременно.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
По тази точка, скъпи любители, изразявам едно лично мнение: да не се увличаме от страстта да чифтосваме нашите птици в неподходящи периоди принудително, наподо-бявайки “даровете” на природата, които тя сама безплатно ни дава, когато пристигнат първите славеи и врабчета по антените и чуруликат по покривите. Време, което познаваме още от нашето детство, когато търсехме гнезда на птички и с истинско удоволствие отглеждахме от ръка малките птички с трохи от хляб и мляко. Когато кадънките с весела песен се връщат да правят гнезда в мушкатите на балкона и терасата, тогава е подходящото време за чифтосването на нашите скъпи птички. /преводна/
ЕНДОКРИНОЛОГИЯ ЗА ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ
НА КАНАРЧЕТАТА
ПРЕДИСЛОВИЕ
Ендокринологията е науката, която се занимава с изучаването на хормоните и начините, по които те действат в един собствен биохимичен контекст на всеки вид, бил той животински или растителен. Може да дефинираме хормоните по най-прост начин като съставки, произведени от жлези с вътрешна секреция(*), които се използват за връзка между отдалечени органи помежду си или като вестители, които пренасят новини “нареждания”, произхождащи от по-висши центрове към органи, избрани да осигуряват жизнени функции.
Да опознаваме физиологията и с нея ендокри-нологията, не интересува само ветеринарите и зоолозите, но представлява един постоянен стимул за всички анга-жирани отглеждачи.
РЕЗЮМЕ
В настоящата статия се вземат под внимание хормоните, които подбуждат, регулират и контролират възпроизводителния цикъл на канарчетата и на всички онези видове, чийто възпроизводителен цикъл може да бъде повлиян чрез промяна на естествените външни стимули.
ВЪВЕДЕНИЕ
Канарчето може да бъде считано като животно (птичка) с “полиестрален сезон” или подчинено на различен брой цикли само по време на възпроизводителния сезон (приблизително отъждествим с пролетта), т.е. по-благоприятния сезон за родените, тъй като има увеличение на часовата светлина, температура и храна.
Естралните цикли съвпадат с узряването на 3-6 фоликула, предшественици на жълтъка на яйцето. Инфундиболно образувание обвива яйчника и с това гарантира упътването на яйцеклетката в канала на яйчника, където става оплождането. Аналогично на млекопитаещите се опитваме да разделим естралния цикъл на канарчетата в следните фази:
1. ПРОЕСТРОС: Фаза, която предшества естроса. Забелязва се увеличение на обема на възпроизводителните органи, забележимо с просто око чрез увеличение обема на корема.
2. ЕСТРОС: Канарката се показва възприемчива към мъжкия и го търси активно като изразява класическите естрални прояви.
3. МЕТАЕСТРОС: Фаза, която следва естроса; ще можем да включим в тази фаза снасянето на яйцата в гнездото.
4. ДИЕСТРОС: Фаза на “вразумяване” или връщане към спокойствието, при което канарката се отдава на мътенето.
5. АНЕСТРОС: Фаза на сексуална тишина. Естралните цикли са прекъснати и възпроизводителните органи са намалени по обем. Очевидно е фазата, която се осъществява с началото на смяната (**) до следващата пролет (N.B. съществува също едно патологично анес-тро или канарчета сексуално пасивни (почиващи) в естралния период).
Годишните и циклични съставки, които регулират тези възпроизводителни ритми зависят от взаимодействието на различни хормони и целият процес е подбуждан от множество външни стимули (дължината на деня, температура, феромони), които подбуждат на ниво на централната нервна система (хипоталамус), синтезата и освобождаването на един хормон GnRH (гонадотропин освобождаващ хормон), който има като орган прицел (мишена) хипофизата, на която “заповядва” включването на гонадотропин и FSH = фоликулостиму-лиращ хормон и LH = лутенизиращ хормон, които от своя страна, когато достигнат половия апарат стимулират гореказаните промени.
В отговор на гонадотропините яйчниците произвеждат естрогени, които действат и върху нервната система, като подбуждат поведенчески прояви, неспокойство, късане на хартия, носене на сламки, скубане на пера и др.
I. ВЪНШНИ СТИМУЛИ (светлина, температура, хранене, феромони)
СВЕТЛИНА: продължителността на дневната светлина е най-важният стимул. Пролет съотношението светлина - мрак е с преимущество на светлината, като тя стимулира хипоталамусната (енцефалната) активност - хипофизата деблокираща зимната пасивност и подбуждайки постепенно пулсиращото освобождаване на GnRN, т.е. малки удари, поставени в кръг последователно; от това зависи възстановяването на яйчниковите цикли.
В тази точка, за да направим по-голяма яснота върху този очарователен феномен си струва да усложним допълнително речта, като включим в играта действието на един друг хормон - мелатонин. Този хормон, произведен в епифизата - пинеалната жлеза, блокира произвеждането на GnRH и нейната кръвна концентрация, увеличава с тъмнината, т.е. зиме, когато продължителността на нощта надвишава тази на деня. Пролет намаляването на тъмнината в полза на светлината, т.е. удължаването на тъй-наречения фотопериод понижава количеството на мелатонина в кръвта и това деблокира (освобождава) производството на GnRH.
Известно е отдавна, че изкуственото осветление, употребявано от месец ноември, съкращава зимния анестрос и ускорява възникването на новия възпроизводителен сезон на канарчетата. Нормално се прилага един режим на осветление от около 13-14 часа светлина и 10-11 часа тъмнина, до които се достига постепенно през месец декември, следователно отглеждача, който възнамерява да предизвика преждевременно началото на естралните цикли на канарчетата, от ноември до декември, за да увеличи осветлението в помещението. Тази система позволява да получим първите излюпвания вече през януари.
ТЕМПЕРАТУРА: Ефектите на температурата са по-малко важни от тези на светлината. Вероятно е ефектите на температурата да са непреки или тя да не повлиява пряко хормоналната активност на канарчетата, но определя естествените оптимални условия за отглеждането на потомството, увеличава разполагането с прясна храна, например зелени кълнове (зародиши) или пресни семена, по-богати хранително от сухите семена. Облагоприятства малките, току що родени, тъй като са без пера и са по-неиздръжливи.
ХРАНЕНЕТО: Колкото се отнася до храненето, това което благоприятства влизането в естро на птичките при естествени условия е промяната на качеството и особено количеството храна, намираща се зиме и онази, намираща се пролет. Ефектите на фактора хранене са съотносителни с изобилния растеж на зеленчуци пролет, когато при птиците в анестрос може да се забележи едно бързо и едновременно появяване на естрос за няколко дни от започването на храненето с прясна (свежа) храна. В светлината на тези наблюдения можем да твърдим, че хранителния принос е важен при естествени условия, докато повлиява малко канарчетата за отглеждане, които могат да разполагат с храна повече от достатъчно през цялата година, включително и зимата, за да могат да бъдат хранени рационално. Накрая трябва да имаме предвид, че някои съставки на свежите храни (покълнеците) като например бета-каротиноидите и холестерола могат да играят важна хормонна роля и следователно да действат като стимуланти.
ФЕРОМОНИ: И феромоните, както температурата и храната имат една второстепенна роля спрямо светлинната стимулация. Не можем да потвърдим със сигурност, че един мъжкар в страст ще определя по-рано възпроизводителната активност, но няма съмнение, че тези съставки, изпускани от мъжкарите повлияват положително възприемчивостта на женските в естрос.
II. ВЪТРЕШНИ СТИМУЛИ (хормони)
Да преминем сега към описанието, относително по-подробно на хормоните, които определят досега анализирания феномен; за всеки един да изследваме накратко функцията и ролята, които играят при възпроизвеждането.
МЕЛАТОНИН: Произвежда се от епифизата (или пинеалната жлеза, така наречена заради формата й подобна на шишарка). Отделя се най-вече по време на часовете на тъмно, в действителност зиме е повече; има като орган-мишена хипоталамуса, който с ефекта си намалява освобождаването на GnRH и с това блокира цикличната активност на яйчниците.
GnRH(гонадотропин освобождаващ хормон): Произвежда се от хипоталамуса и има като орган-мишена хипофизата, която под нейното въздействие освобождава тъй наречените гонадотропини (FSH, LH). По време на анестроса честотата на включването в кръга на GnRH е много ниска заради блокирането му от мелатонина. Вероятно и при птиците, както при бозайниците, освобождаването на GnRH е намалено с един отрицателен хранителен механизъм от един друг хормон, прогестерон, който при млекопитаещите се увеличава по време на бременност, докато при птиците бихме могли да предполагаме, че се увеличава по време на мътенето на яйцата.
ГОНАДОТРОПИНИ: FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ хормон) са отделяни от хипофизата. FSH стимулира първоначалния растеж на фоликулите на яйчника (само левия, защото десният е атрофичен) докато LH определя крайното узряване и отделянето на фоликула. Синтезът и на двата хормона е стимулиран първоначално от увеличението на фотопериода.
По време на възпроизводителния сезон освобождаването на FSH е пряко контролирано чрез негативната обратна връзка от един друг хормон инхибин, произвеждан от фоликулите при развитието им. Освобождаването на LH обаче е контролирано винаги чрез отрицателната обратна връзка, с отделянето на прогестерон от страна на клетките на зърнестата маса (гранулоза) при млекопитаещите, които остават върху яйчника след отделянето на фоликулите и се държат като истинска временна жлеза с вътрешна секреция, като произвежда прогестерон по време на цялото мътене.
ПРОЛАКТИН: Произвеждан е от хипофизата и развива важни лутеотрофни функции, или задържа (забавя) производството на GnRH, забавяйки подновяването на естралния цикъл и благоприятства клетките на гранулозата, които продължават да произвеждат прогестерон; в действителност по време на мътенето кръвната концентрация на пролактин се поддържа висока както по време на отглеждането на поколението до отбиването му.
ЕСТРОГЕНИ: Произвеждат се от фоликулите във фазата на узряването върху яйчника и въвеждат главните структурни модификации в половия (гениталния) апарат, свързани с естроса. Увеличаването на обема на всички генитални органи след зимното избухване, с последващо увеличение обема на корема, определя естралното поведение (женската хвърчи нервно с материал от гнездото в човката) и определя също едно увеличение на GnRH със следващо увеличение на гонадотропините, които ще стимулират впоследствие фоликулите, този път с едно позитивно захранване (последователно фоликулите произвеждат също инхибина, който намалява секрецията на FSH, въвеждайки едно увеличение на LH, който е в основата на отделянето на фоликулите).
ПРОГЕСТЕРОН: Отделя се от клетките на гранулозата (аналогично на жълтото тяло на млекопитаещите) и предизвиква блокиране на секрецията на GnRH с последващо намаление на гонадотропините. Очевидно е, че когато прогестеронът е висок, естрогените са ниски и обратно. По всяка вероятност прогестеронът се увеличава постепенно, когато се снасят яйцата и остава висок по време на цялото мътене. При млекопитаещите след отделянето на фоликула или след овулацията (появата на яйцеклетките) става появата на жълтото тяло, което произвежда прогестерон; последователно, ако има бременност следствие един “хормонален разговор” между ембриона и майката, жълтото тяло остава и прогестеронът остава висок по време на цялата бременност (мътенето на канарчетата); ако няма бременност жълтото тяло се регенерира и успоредно с това се понижава и прогестерона; това предизвиква едно увеличение на GnRH и възобновяване на цикъла.
Канарчетата обаче не могат да установят никакъв “хормонален разговор” с техните ембриони, защото се намират в яйцата извън тялото на майката, следователно те не могат да знаят дали техните яйца са оплодени, затова те мътят и безплодни яйца.
Нас, отглеждачите, никой приятел или познат не ни е питал по каква причина сменяме по време на снасянето яйцата на канарчетата с изкуствени от пластмаса и преди всичко тъй като в природата всичко функционира съвършено без никой да сменя яйцата; отчасти да премахнем риска от евентуални счупвания, отговорът е даван може би от факта, че в природата прогестеронът достига една достатъчна кръвна концентрация да накара инстинкта на мътенето само след овулацията 3-ия и 4-ия фоликул, докато при канарчетата, отглеждани в кафези от стотици години, такава концентрация се постига още след овулацията на 1-ия и 2-ия фоликул; това кара тези птички да мътят техните яйца почти веднага, с последователна разлика на възраст и развитие между първото и последно излюпено.
Като заключение, надявам се читателят да може да разбере по-добре очарователното съвършенство на природата и деликатността на биологичните и биохимични равновесия. Това дава основание този анализ да стане полезен, за да даде научни отговори на феномени, които придружават всеки ден живота на отглеждачите.
................................................
* Под жлеза с вътрешна секреция се разбира една жлеза, която отделя съставки от нея изработени, т.е. хормони, които изсипва направо в кръвообращението, например хипофизата, щитовидната, ендокринен панкреас и т.н. Различават се от екзокринните жлези, които изливат техните секрети навън от организма, например слъзните жлези, потните, черен дроб, екзокринен панкреас и др.
** Вероятно не съществува никакво взаимодействие между хормоналната картина, която регулира смяната на перушината и ендокринната ситуация, която регулира възпроизвеждането. Не рядко канарки, започнали и завършили смяната, продължават да снасят яйца и отглеждат малки. Библиография: У.Дзингони