от Dr. Velev » Съб Апр 24, 2010 11:42 pm
Съешамане между близкородсвени птици Линейно-размножаване
от Pieter Klapwijk
превод и редакция
Д-р Христо Христов , Д-р Борис Велев
Производството на потомство от две кръвно свързане индивида е досто мрачна работа и за това трябва да има сериозни причини. Когото при селекцията се пренебрегва размера на тялото , издръжливостта и плодовитостта ,както и родителските инстинкти на птиците , бързо се достига до израждане на вида и висока смъртност на приплодите . Най-често това се налага в случаи на запазване на вид застрашен от изчезване , за който не е необходим широк генетичен фон ,а основнат задача е да се обезпечи оцеляването му. В такива моменти се прибягва до брак / съешаване / между близки родственици при което се извършва на практика линейно развъждане .
Има редица примери когато внимателното прилагане на този метод, на близкородствено съешаване се използва и води до големи успехи . Такива подходи са използвани най- често пири селекцията на домашните гълъби и създаването на нови породи с определена насока при кучетата . Бих желал да погледна нещата в преспектива и тъй като аз самия съм плод на брак между блицки родственици интересите ми в тази област са твърде задълбочени . Тово разбирас е не означава ,че автоматично ставам безрезервен защитник на блискородственото размножаване , напротив напълно съм убеден ,че инбридинга трябва да се използва като елемент на на добре обмислена и предваритлно планирана цел , постигаща дадена пидобивка , било тя по отношени е екстериор или работни качества . Разбирасе трябва винаги да имаме като коректив приетия стандар , защото всяко драстично отклонени , което няма последователи не би ни довело до никъде . Авторите , които описват близкородственото съешаване и линейното развъждане ,сигурно ще се съгласят с мен ,приемат че в основата на тези методи трябва да стои подобряването но дадени белези , които се считат за желателни .Разбира се всеки автор по един или друг начин защищава различни идеи като предлагат и съответно различни програми . Има и такива които напълно отричат тези методи , като разчитат и филосовски определят значението на силните и слаби индивидуалности . Тук се явява и дълбоко дискусионни елемент са унаследяването на множество количествени показатели, като големина , форма , издръжливост , Желаните признаци са обикновенно доминиращи / те се виждат фенотипно / и това се дължи на хода на самата селекция . Друг е въпроса с нежеланите белези , които остават скрити под повърхността и могат да бъдат укрепени и показани само при съешаване на родственици , които в генетичните се константи ги притежават в рецесивна / скрита форма / Такива характеристики могат да бъдат ,лоша фигура , забавен растеж, предразположение към болести , проблеми с оперението , липса на родителски инстикти, продукция на маломерни яйца , слаба оплодителна способност идруги .
За близкородствено съешаване и ли инбридинг говорим тогова когато се касае за „ брак” между брат и сестра ,майка и син ,баща и дъщеря . Линейното размножаване в по-широк смисъл ,понякога се определя като управляемо размножаване с кръстосване на по отдалечени в родствено отношение индивиси , като например племеник по леля , чичо по племеница , братовчед по братовчед и по далечно родство . Дългогодишната практика в животновъдството недвусмислено е доказала предимствата на този вид плодовитост имунна устойчивост спрямо заболявания , интелигентност итнт. При линейното размножаване и сега високите успехи в промишленото животновъдство се дължат на сериозни научни разработки в тази насока . Наличието на богато генетично разнообразие , разбира се е необходимо , защото в противен случай може да се достигне до фатални резултати .
Не бива да се мисли и възприема ,че инбридига е е хаутично размножаване между близкородствени птици , напротив при линейното размножаване при което той се използва се следи много внимателно основната мисъл по определен план при който се съешават само птици с изключителни качества , било те екстериорнин или продуктивни . Все още повечето селекционери при зпочване на работна схема включваща близкородствено размножаване търсят изходни родители , които са генетично с много далечен произход . Задължителното, дори това да е така ,тези птици да отговарят напълно на стандарта и да бъдат ярко изразени в положителен смисъл индивиди .
При поява на нова мутация въпросите малко се усложняват и трябва да се подхожда творчески ,като се подбират най дабрите индивиди от съответната инбридна линия . Залитания обикновенно стават в стремежа на развъдчиците да произведат колкото се може повече екземпляри от мутацията ,при което се пренебрегват редица други показатели ,като издръжливост фертилнос и др. Тези грешни действия най- често водят до катастрофални резултатити и загуба на самата мутация ./Имаме доста примери в това отношение в канаровъдството в нашата страна / Бел на ред.
При някои големи и добре планирани акции в работата с дадена порода могат да участват повече от една линии и това добре се илюстрира в промишленото животновъдство . Тези методи са известни ката бегкросинг преведено на български обратно кръстосване . Този подход игнорира всички табута относно близкородственото съешаване . Начело на линията е ключовота птица , много красив канар , отговарящ на стандарта и без всякакви компромоси по отношение на здраве, оперение ,големина ,темперамент, песен / при певческите породи /. Той се съешава с канарка от същата порода също така безупречна по отношение на гореизброените белези . От полученото потомство се избира женска канарка , която по всички качества превишава данните на майка си / това е възможно защото в поколението имаме белезите и на прекрасния баща / Кръстосването става баща по дъщеря . От това потомство също се подбира най добрата птицо ,която превъзхожда майка си и тя се съешава с дядо си . Това продължава надоло , като се следят физиологичните показатели на птиците . В един момент в трето или четвърто поколение се избира мъжки канар , който певъзхожда изходната птица и той става родоначалник на нова линия като се кръстосва с друга генетично чужда перфектна канарка .
Когато тази схема се изпънява планомерно и стриктно птиците започват да си прличат като аналози /грахови зърна в шушулка / В крайна сметка тази генетична схема води до една степен на пълното възпроизвеждане на изходната птица ,познато с термина аутокрос / себепроизвеждане / Както виждате тези методи са доста творчески и включват субективния подбор на майстора развъдчик . Ако той не е обеуктивен или неволно допусне грешка, то тя се мултиплицира и разваля цялото добронамерено , планирано начинание.
Други животновъди селекционерипре поръчват да не се работи със кръ стосване на баща с дъщеря и маика със син, а да се предприеме по далечно кръстосване където все още има достатъчно силно наличе на гените на бащата/ inforcement/. Това би било особенно подходящо когато се стремим да разбием желателна характеристика от нежелателна . Това става тогава когато в потомството син ,внук не се появява нежелания белег . Погледнете долната схема
В третата диаграма е посочена друга програма където мъжкия канар и женската канарка създават собствени линии. Потомствот от първа кръстоска F1 се съешава с други партньори , което води до ¾ представяне на изходните родители по отношение на бащата и майката . По нататък проследете схемата
.
Майстора животновъд селекционер винаги търси по добрия образец , като го отстоява от многобройните характеристики и се стреми желания белег да стане доминиращ в неговото възпроизводство. Методите на линейно развъждане стоят в основата на съвременната селекция , но те трябва да се провеждат от опитни селекционери с поне основни понятия от генетика . Разбирасе има известна доза субективизъм и наплно нормално е всеки да защищава тезите си , но резултатите и изложбите са последния
критерй за правилност.
