Расчет вероятности появления определенного фактора
Канароводу всегда интересно получить именно ту птицу, о которой он мечтал. Это касается не только цвета, но и экстерьера, песни, размера.
Как же на практике получить канарейку определенного цвета и экстерьера?
Прежде всего, для того чтобы плодотворно и целенаправленно вести племенную работу надо знать генетику исходного материала, т.е. генотип имеющихся родительских пар. Это несложно для канаровода долгое время занимающегося племенной работой и аккуратно ведущего записи. Для человека же получившего племенной материал «со стороны» и не имеющего никаких сведений о качествах своих птиц, племенная работа будет пустой тратой времени и сил. Она, скорее всего, принесет много разочарований, поскольку вся работа будет идти вслепую.
Одна расцветка оперения может быть результатом проявления различных генотипов. То есть несколько генотипов могут иметь одинаковое фенотипическое проявление. А это значит, что и результаты парования таких одинаковых на вид птиц будут различными. Это часто сбивает с толку начинающих разводчиков. Казалось бы, исходный материал по фенотипу одинаковый, а вот результаты совершенно различные. К примеру, оранжевых канареек Вы паровали между собой в расчете получить более интенсивную окраску. В потомстве же этих канареек наряду с оранжевыми вдруг появились желтые и даже белые. В чем же дело? А дело в том, что одинаковые на вид канарейки имели разные генотипы, которые и дали такой результат. Поэтому, канароводу, решившему заниматься племенной работой, следует прежде всего определить наследственные качества своих канареек, выяснить их генотип.
Но как же по внешним проявлениям узнать генотип конкретной канарейки, если, как мы знаем, одинаковый фенотип может проявиться при разных генотипах?
Для этого проводится одно, а то и несколько контрольных скрещиваний. Смысл контрольного скрещивания в том, что канарейка с неизвестной генетикой паруется с канарейкой с известным генотипом. Формула генотипа канарейки выводится из анализа наследования признаков у потомства. Как правило, в качестве канарейки с известным генотипом берется белая канарейка. У нее наиболее простая формула генотипа (смотри статью Ю.Р.Повало-Швейковского «О белых канарейках»).
По результатам анализа парования, то есть, на основе анализа окраски птенцов, выводится примерная формула родителей. При этом необходимо помнить, что чем больше птенцов будет получено при контрольном скрещивании, то есть чем больше будет материала для анализа, тем точнее можно будет определить формулу генотипа. Естественно, что без ведения записей такую работу провести нельзя. Хотелось бы напомнить известную поговорку, что самая плохая запись лучше самой хорошей памяти.
Только при знании генотипов своих канареек разводчик может рассчитывать на результативность своей дальнейшей работы. Без знания генетики исходного материала, работа по выведению канареек с определенным цветом приводит к бессистемности и больше напоминает работу методом «тыка».
Итак, необходимым условием для плодотворной племенной работы является знание генотипов исходного материала и наличие в них требуемых нам признаков. Согласитесь, невозможно получить даже оранжевую канарейку, если у племенного материала в генотипе отсутствует ген красного цвета. Так же трудно получить оранжевую канарейку от родителей имеющих в генотипе ген, отвечающий за красный цвет в рецессивном состоянии.
Наша задача - племенной работой свести в одной особи два доминантных или рецессивных гена, отвечающих за определенный признак.
Для определения вероятности появления определенного признака используется так называемая решетка Пиннета. В ее основе лежит расчет вероятности слияния гамет с определенным набором генов. Для этого рисуют таблицу, поверху которой по горизонтали выписывают все возможные сочетания генов в гаметах отца. Слева, по вертикали, выписывают все возможные сочетания генов гамет матери.
Для лучшего понимания покажем это на примере.
Возьмем пару гомозиготных желтых канареек, у которых желтый цвет определяется двумя доминантными генами обозначаемыми заглавными символами YY (гомозиготность). Как у самца, так и у самки, гаметы будут нести только доминантные гены Y. Любые комбинации гамет дают в итоге один и тот же двойной набор YY. Следовательно, все потомство данной пары будет гомозиготным и желтым иметь формулу YY.
Теперь возьмем пару таких же желтых канареек, но гетерозиготных, т.е. имеющих в генотипе формулу Yy. Гаметы самца и самки будут нести: 50% - Y и 50% - y.
Внесем этот расклад в решетку Пеннета
Гаметы самца
Гаметы самки Y y
Y YY Yy
y Yy yy В местах пересечения мы получим возможные сочетания генотипов птенцов, а из анализа таблицы можем получить вероятность появления того или иного цвета:
YY : Yy : yy = 1 : 2 : 1 или
YY - 25% гомозиготные желтые
Yy - 50% гетерозиготные желтые
yy - 25% белые
То есть, среди птенцов вероятность появления гомозиготного желтого птенца -25%, гетерозиготного желтого– 50% и белого птенца -25%. Напомним, что внешне гомозиготные и гетерозиготные птенцы по фенотипу практически ничем не отличаются. Различие может определить только опытный канаровод.
Напомним, что на конкурс гетерозиготные птицы не принимаются. Поэтому начинающим разводчикам для выявления гомозиготных особей приходится пользоваться контрольным скрещиванием. В качестве контрольного можно провести парование с белой канарейкой. Если все потомство будет желтым – значит, контрольная птица несет двойной набор доминантных генов. При получении даже одного белого птенца, контрольную птицу можно считать гетерозиготной.
Появление птенцов других цветов говорит о том, что у контрольной птицы в генотипе имеются гены определяющие другой цвет.
Проще всего контрольным скрещиванием определить генотип у липохромных птиц. Но и здесь, как мы убедились, одному фенотипу может соответствовать два или даже несколько генотипов.
Гораздо труднее это сделать у меланиновых птиц, имеющих более сложный генотип. Тем не менее, аккуратное ведение племенной книги, знание родословной вкупе с результатами контрольного скрещивания могут давать довольно надежные результаты.
Хочу напомнить, что законы наследование признаков действуют одинаково, как для цвета так и для других признаков – величина головы, размеры тела, тембр и т.д. Доказательством этому могут служить десятки пород декоративных канареек имеющих разнообразные формы и размеры, певчие породы и сотни цветовых вариаций. Напоследок, хочу еще раз подчеркнуть, что на проявление признаков влияет создание необходимых внешних условий – корм, освещенность, возможность полноценного физического развития. В ином случае, канароводов может столкнуться с тем, что даже при наличии имеющихся задатков, они не смогут проявиться в полной мере.
Малаханов Е.В.
canaria.msk.ru
(
Админ: Свободен превод:
Разчет на вероятността на проявление на определен фактор
На канаровъда винаги му е интересно да получи именно тази птица, за която е мечтал. Това се отнася не само за цвета, но и за екстериора, песента, размера.
Как на практика да се постигне канарче с определен цвят и екстериор?
Преди всичко, за да може ползотворно и целенасочено да се води племенна работа трябва да се познава генетиката на изходния материал, т.е. генотипа на родителските двойки. Това не е трудно за канаровъда, който дълго време се занимава с племенна работа и прецизно си води записки. За човек, който е получил племенен материал „от вън” и нямащ никакви сведения за качествата на своите птици, племенната работа ще бъде загуба на време и сили. Тя по-скоро ще му донесе много разочарования, при положение че цялата работа ще върви „на сляпо”.
Определен цвят на оперението може да бъде резултат от проявлението на различни генотипове. Т.е. няколко генотипа могат да имат еднакво фенотипно проявление. А това означава, че и резултатът от чифтосването на такива, еднакви на външен вид птици, ще бъде различен. Това често озадачава начинаещите развъждачи. Струва ни се, че изходният материал по фенотип е еднакъв, а пък резултатите съвсем различни. Например, чифтосали сте оранжеви канарчета помежду им, очаквайки да получите по-интензивна окраска. В потомството на същите тези канарчета успоредно с оранжевите изведнъж се появяват жълти и даже бели. Какво става?!? А работата е в това, че еднаквите на вид канарчета са имали различни генотипове, които са и дали този резултат. Затова, канаровъдът, който е решил да се занимава с племенна работа, трябва преди всичко да определи наследствените качества на своите канарчета, да изясни техния генотип.
Но как по външния вид да разберем генотипа на конкретно канарче, ако, както вече знаем, еднаквия фенотип може да се прояви от различни генотипове?
За това се прави едно, а може и няколко контролни кръстосвания. Смисълът на контролното кръстосване е в това, че канарчето с неизвестна генетика се чифтосва с канарче с известен генотип. Формулата на генотипа на канарчето се извежда от анализа на наследените в потомството признаци. Като правило в качеството на канарче с известен генотип се взима бялото канарче. При него е най-проста формулата на генотипа (погледни статията на Ю.Р.Повало-Швейковского „За белите канарчета”).
От резултатите от анализа на чифтосването, т.е. на основата на анализа на цвета на пилетата, се извежда примерна формула на родителите. При това е необходимо да се помни, что колкото повече пилета бъдат получени при контролното кръстосване, т.е. колкото повече е материалът за анализ, толкова по-точно може да бъде определена формулата на генотипа. Естествено че без водене на записки, такава работа не може да се проведе. Бих искал да напомня известната поговорка, че и най-лошата записка е по-добра от най-добрата памет.
Само при познаването на генотипа на своите канарчета развъждача може да разчита на резултатност на своята по-нататъчна работа. Без знания за генетиката на изходния материал, работата по развъждането на канарчета с определен цвят ще доведе до безсистемност и повече ще напомня на работа по метода „проба-грешка” (бел.прев. в оригинала - метод «
тыка»).
И така, необходимо условие за плодотворна племенна работа се явява знанието на генотиповете на изходния материал и наличието в тях на изискваните от нас признаци. Съгласете се, че е невъзможно да се получи оранжево канарче, ако в генотипа на племенния материал отсъства гена за червен цвят. Също така е трудно да се получи оранжево канарче от родители имащи в генотипа си ген, отговарящ за червения цвят в рецесивно състояние.
Нашата задача – чрез племенна работа да доведем в един индивид два доминантни или рецесивни гена, отговарящи за определен признак.
За определяне на вероятността на проявление на определения признак се използва т.нар. решетка на Пънет. В нейната основа лежи изчисляване на вероятността за сливане на гамети с определен набор от гени. За това се чертае таблица, в горната част на която по хоризонталата се вписват всички възможни съчетания на гените в гаметите на бащата. Отляво, по вертикалата се вписват всички възможни съчетания на гените в гаметите на майката. За по-добро разбиране ще покажем това с пример.
Ще вземем двойка хомозиготни жълти канарчета, при които жълтия цвят се определя от два доминантни гена, обозначавани с главни символи YY (хомозиготност). Както при мъжкия, така и при женската, гаметите ще носят само доминантни гени Y. Която и да е комбинация от гаметите дава в резултат един и същи двоен набор YY. Следователно, цялото потомство на дадената двойка ще бъде хомозиготно и жълто и ще има формула YY.
Сега ще вземем двойка също такива жълти канарчета, но хетерозиготни, т.е. имащи в генотипа си формула Yy. Гаметите на мъжкия и женската ще носят: 50% - Y и 50% - y.
Ще нанесем тези данни в решетката на Пънет
Гамети на мъжкия Y y
Гамети на женската Y y
YY Yy
Yy yy
В местата на пресичане ще получим възможните съчетания на генотипове на пилетата, а от анализа на таблицата можем да получим вероятността на проявление на един или друг цвят:
YY : Yy : yy = 1 : 2 : 1 или
YY – 25% хомозиготни жълти
Yy – 50 % хетерозиготни жълти
Yy - 25% бели
Т.е. сред пилетата вероятността за получаване на хомозиготно жълто пиле – 25%, хетерозиготно жълто – 50% и бяло – 25%. Напомняме, че външно хомозиготните и хетерозиготните пилета по фенотип практически с нищо не се различават. Различие може да определи само опитен канаровъд.
Напомняме, че на конкурс хетерозиготни птици не се приемат. Затова на начинаещите развъждачи за изявяване на хомозиготни индивиди се налага да се използва контролно кръстосване. В качеството на контролно може да се проведе кръстосване с бяло канарче. Ако цялото потомство е жълто – значи, контролната птица носи двоен набор от доминантни гени. При получаването дори и на едно бяло пиле, контролната птица може да се смята за хетерозиготна.
Появяването на пилета с друг цвят говори за това, че в генотипа на контролната птица има гени определящи друг цвят.
Най-лесно с контролно кръстосване може да се определи генотипа при липохромните птици. Но и тук, както се убедихме, на един фенотип могат да съответстват два или даже няколко генотипа.
Значително по-трудно е да се направи това при меланиновите птици, имащи по-сложен генотип.
При все това, прецизното водене на племенна книга, знаенето на родословието в съчетание с резултатите от контролното кръстосване, могат да дадът достатъчно надеждни резултати.
Искам да напомня, че законите на унаследяване на признаците действат еднакво, както за цвета така и за другите признаци – големината на главата, размера на тялото, тембъра и т.н.
Доказателство за това могат да служат десетките породи декоративни канарчета, имащи разнообразни форми и размери, певческите породи и стотиците цветови вариации.
В края искам още един път да подчертая, че на проявяването на признаците влияе създаването на необходимите външни условия – храна, осветеност, възможност за пълноценно физическо развитие. В противен случай канаровъдите могат да се сблъскат с това, че даже при наличието на данни, те да не могат да се проявят в пълна сила.
Малаханов Е.В.)