от Dr. Velev » Вто Дек 29, 2009 1:14 am
РАЗВЪДНИ СИСТЕМИ ПРИ СЕЛЕКЦИОНИРАНЕТО НА ПОРОДАТА ВАТЕРСЛАГЕР
Автор: Йозеф Сандфорд
Превод: Д-р Б. Велев
Канаровъдите, които отглеждат певчески канари, се стремят преди всичко да създадат равномерен и хармоничен щам /колекция/, което изисква селекционирането на собствена чистопородна линия птици, с уеднаквена песен и консолидирани генетични дадености. /Бел. на преводача: Всичко казано и предложено в тази статия, до голяма степен касае и отглеждачите на цветни и фигурно- стойкови канарчета. При цветните канари, науката е вече много по-напред, така че са известни голям брой генетично установени правила, улесняващи селекционерите./
Опитните канаро-въди знаят добре, че изборът на подходя-ща развъдна система е в основата на успе-ха и дава възможност певческите качества на канарчетата непре-къснато да се подо-бряват. Разбира се, теорията може и да бъде пренебрегната, като се разчита на безразборни опити и се практикуват нетрадиционни решения в името на това, младите канарчета да пеят по-добре от бащите си, но повечето колеги вече са убедени, че тези експерименти са безполезни, защото дори да се получат известни добри резултати, те са нетрайни. ЗАЩО? Защото унаследяемите белези идват както от бащата, така и от майката и понякога те взаимно се изключват. Теоретично това не би трябвало да се случва при близкородствено кръстосване, защото тук става фузия между два идентични белега /единият от бащата, другият от майката/. При сливането си, тези фактори няма да донесат нищо ново, но на практика това не винаги е вярно. Теоретично, при съешаване на родствени птици, като братя и сестри, се получават приплоди с еднакви белези, но трябва да се знае, че тези братя и сестри притежават белезите на родителите си в различна степен. Гените на бащата до известна степен доминират при дъщерите, а тези на майката са заложени по-силно при синовете. При по-нататъшното унаследяване на различните фактори, близкото родство при братята и сестрите не е решаващо, а то трябва да се търси спрямо родителите, бабите и дядовците, както и прабаби и прадядовци. Независимо от това, че братята и сестрите до голяма степен са близкородствени, те могат да притежават големи различия в белезите си. От друга страна, голяма близост по дадени фактори, в това число и песента, може да се получи при индивиди, които са далеч по-малко близкородствени. Съешаването на канарчета в една или друга степен близкородствени помежду си, остава една от най-практикуваните развъдни системи. Общо мнение е, че това бизкородствено размножаване трябва да продължи от 3-5 поколения, след което ще се получат млади птици с желани качества, които са генетически утвърдени и трайни. Дискусионна тема остава коя селекционна система е най-подходяща за създаването на линия. Възможности има много, тъй като и системите и резултатите са различни, ние ще ви предложим най-практикуваните от тях.
РАЗВЪДНА СИСТЕМА НА Л.ТРЕТЕР
Тази система включва кръстосване на “щама с еднотипна песен. Нейната цел е да се затвърдят и усъвършенстват нови вариации.
1год. Щам А се кръстосва с щам В и едновременно щам С с щам D.
2год. Поколение А/В по Поколение А/D
3год. Най-добрата млада птица от А/В се съешава с най-добрата от С/D .
За да се получи нужният ефект при тази система, селекционерът трябва да притежава много голям опит в пеенето, за да се отстраняват своевременно всички канарчета с груби недостатъци.
“А В С” СИСТЕМА
Тук се започва с три щама с уеднаквени певчески данни.
1год. Един мъжки от щам А с две женски от щам В и същевременно един мъжки от щам А с две женски от щам С
2год. А/В от В женска се чифтосва с птица от А/В от другата В женска /полубрат се съешава с полусестра/. А/С птица от едната С женска се съешава с друга А/С птица от другата С женска /също така полубрат с полусестра/. Поддържаме известно време двете линии А/В и А/С разделени и внимаваме какви резултати ще се получат.
ЧИСТОПОРОДНО РАЗМНОЖАВАНЕ
В тези случаи се касае за развъждане на канарчета от един и същи щам, при което не се вкарва чужда кръв. Първоначално дадените селекционни методи се използват за създаване на нови чисти линии, обогатени с нови качества, докато чистопородното развъждане поддържа постигна-тите резултати, без да се стреми да промени нещо. При този метод се практикува близкородственото размножаване, като се внимава това родство да не става прекалено близко. Този начин не може да бъде приложен само в случаите, когато имаме вече на лице дадена линия канари. Той не може да бъде практикуван, когато имаме само две птици от дадена линия.
БЛИЗКОРОДСТВЕНО РАЗМНОЖАВАНЕ
Родственото съешаване носи опасността от дегенерация, изразена в понижена фертилност, по-малко снесени яйца, повече незаплодени яйца, слаби крака, деформация на човките, ембрионална смъртност, много дребни малки пиленца, трудности при снасянето, вяла песен. Когато използваме инбридинга, трябва да сме много внимателни и да следим за появата на горепосочените аномалии.
ЛИНЕЙНО РАЗМНОЖАВАНЕ
Това е вариант на близкородственото размножаване, при което се съешават син и майка и баща и дъщеря, така че да се получи затвърдяване на белезите на даден ценен канар. Погледнато по-задълбочено, в същност се касае за инбридинг с всички негативни последствия от него. По-продължителното практикуване на този метод не се препоръчва, защото по-рано или по-късно дегенаративни промени ще настъпят и цялата работа ще бъде напразна.
ПАРАЛЕЛНО КРЪСТОСВАНЕ
Този метод дава възможност за три години да се постигне уравнонесен и стабилен щам.
1год. Канар Х се съешава с женски от А, В и С .
2год. Най-добрите синове /по възможност най-малко на брой/ от първата развъдна година се съешават с колкото е възможно повече женски от А, В и С /избират се най-добрите/ един млад мъжки от женска А да се кръстоса с неговите полусестри от В и С, един мъжки канар от женска В да се съеши с полусестра от В, А и С, женска от С да се съеши с мъжки от В А.
3год. Един мъжки от втората година да се събере с полусестра от същата година, така че да се получи максимален брой добре пеещи канари. Включва се строг подбор.
Кой път ще изберем, зави-си от нас, от усета и правил-ната преценка за собствените ни птици. Женските канари, които не пеят, трябва най-внимателно да се подбират и то по техния произход, защото не бихме могли да ги селекционираме по друг метод. Затова пък особено внимание трябва да се обръща на тяхната кондиция, плодовитост, желание да хранят, едрина, вид и структура на перушината. Голямото майсторство при развъждането на певчески породи се състои в това, да селекционираш добри женски, защото те са половината от щама ти. Един лошо пеещ мъжки може бързо да бъде отстранен, докато вкарването на лоша женска може да върне селекционерът с години назад. Всеки развъден певец-шампион има своята майка, която е първата, тя от своя страна също има своя майка, която е втората, а и тя има своя майка, която е третата. Ето значението на женските, което в повечето случаи се подценява от неопитните канаровъди и лаици. За да можем да постигнем сериозни резултати, трябва да водим стриктно родословна книга, която е в основата на успеха.