Съобщение
Добре дошли във форума на Пернатите.Грубият език във форума не е позволен така, че уважавайте събеседниците си.Има нов начин за прожектиране на видео от YouTube, който може да видите тук! Има и вероятност за некоректно подреждане на елементите при ползването на IE браузър.
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!


Неинфекциозни причини за смъртност на малките в гнездото

Място за тези не особено приятни, но пък необходими теми.

Неинфекциозни причини за смъртност на малките в гнездото

Мнениеот петър » Пон Юли 24, 2017 10:43 am

По мое мнение те са не по- малка причина за смъртността от инфекциозните заболявания. Трудно могат да се класифицират. Според мен най- важните са нарушенията в диетата, кокошинките и други фактори от родителите или обкръжаващата среда.
Нарушения в диетата на малките
Тази причина за мен твърдо е на първо място. Много се говори и много се знае за значението на балансираното хранене и честно казано подценяването на един фактор е според мен основното за много разочарования. Повечето меки храни на големите производители са с добре балансиран състав и съотношение между белтъчини, въглехидрати и мазнини. Трябва само добре да спазваме указанията на производителя коя храна да овлажняваме и коя да даваме готова. В старанието си да ги подобрим ние извършваме грешки. Прибавянето на голямо количество сварено яйце в храните води до белтъчно претоварване на птиците. Претоварването на малките с белтъчини, които те трудно разграждат води до претоварването на храносмилателната им система и хранителни отравяния от претоварване основно на черния дроб. За мен лично кокошето яйце е идеалният източник на протеини за нашите птици. Искаме ли да храним с него, трябва да го даваме самостоятелно, а не смесено с меките храни, които съдържат също протеини. Не трябва обаче и да прекаляваме с количеството яйце. Теоретично малките се нуждаят от 7-8% протеини през първия ден и по един процент повече за всеки ден от живота им докато се стигне да 16-18% колкото има в готовата мека храна. Аз лично постъпвам така -сутрин давам по 1/8 варено яйце на двойка с малки, а следобед давам мека храна. Хората, които дават по половин яйце на ден според мен допускат грешка. Претоварването с мазни семена също уврежда храносмилателната система на малките. Избирателното хранене от родителите с определен вид семена, също вреди. Най-добре е да се дава храната за деня сутрин и да не се добавят в по- голямо количество любимите на птиците семена. Родители, които хранят избирателно само с нигер,слънчоглед или коноп вредят на малките си. Родители, които от първия ден от излюпването пълнят гушките на малките само със семена също не им дават добър старт. Видим ли, че двойката храни само със семе и не дава яйце или мека храна първите дни, трябва да им отстраним семената или да ги оставим само с канарено семе и малко нигер и след това да обогатяваме смеската с другите семена. Безценни са полузрелите семена, които може да съберем в природата. Моите птици с удоволствие ядат и хранят с полузрели семена от глухарче, кокоша трева, овчарска торбичка, живовлек, даражан. Това ме наведе на мисълта, че най- важното, което го има в полузрелите семена от природата липсва в зрелите семена от зърнените смески , с които храним. Това са витамините ще каже някой, но аз не съм съгласен. Те безспорно съдържат много витамини, но витамини получават нашите птици и от яйцето или добавени с готовите храни. Това, което най- често не достига в диетата на нашите птици са пълноценните фибри. Преди години този въпрос беше решен подсъзнателно от старите канаровъди, които хранеха малките само с яйце и маруля и имаха по- добри резултати от нас сега. Понеже ние сме модерни хора ще разгледам простата съставка фибри малко по- подробно в следващата част.
Значение на пробиотиците, пребиотиците, еубиотиците
За пробиотиците в последните години се изписа много, на пазара се появиха множество продукти с претенциите кой от кой е по- добър. Какво представляват пробиотиците. Това са полезните бактерии, които живеят в храносмилателната система на човека, животните и птиците и които го предпазват от колонизиране с вредни бактерии, дрожди или гъбички. Те или директно унищожават вредните микроорганизми, или се закрепват за чревната стена и не им позволяват да проникнат през там или пък с продуктите от жизнената си дейност правят средата неблагоприятна за тях. За да играе ролята един бактерий на пробиотик той трябва да отговаря на определени условия. Първо трябва да може да преживее в неблагоприятната среда в кутийката с таблетки или прахчета в която го купуваме. Такива са само микроорганизмите, които образуват спори при неблагоприятни условия. При изследвания на пробиотици при първите първите години от производството им се оказало, че микробното число- това е количеството живи бактерии е изключително малко и няма начин да се постигне желания ефект. Вторият проблем , който бактерият трябва да преодолее по пътя към нашите черва за да може да действа е стомашния и жлъчния сок. Бактериите трябва да са устойчиви на тази среда иначе ще бъдат разградени. Доказано за съжаление е , че бактериите от нашето кисело мляко Стрептококус термофилус и прословутият Лактобацилус булгарикус не могат да издържат на това изпитание и няма пробиотик на тяхна основа. Киселото мляко е много полезно , но по друг механизъм за който ще стане въпрост по- късно. Огромна е разликата в стомашно- чревната флора между моногастричните животни, каквито са човека и прасето например, животните с по- сложно устройство на стомаха, каквити са преживните и от друга страна птиците. В сравнение с бозайниците птиците имат по- къса храносмилателна система и пътят на храната е по-кратък. Тази анатомична особеност обуславя различна интестинална/чревна/ микрофлора. Зърноядните птици имат предимно Грам- положителна чревна флора. В тънките им черва се срещат малко количество лактобацили и клостридии. В сляпото черво/при птиците те са две, а при канарите доста закърняли/ се срещат анаеробни Грам отрицатели коки, факултативни анаеробни коки и стрептококи. Съжалявам за трудните понятия- анаеробни бактерии са тези които не се нуждаят от кислород за жизнената си функции. Стомашно-чревната флора на птиците се нуждае от прости захари и пептиди като хранителни вещества, докато за храна микроорганизмите на човека използват по- сложните полизахариди и протеини. Най-често използваните пробиотици при птиците са следните- Лактобацили- инхибират развитието на Салмонела и Кампилобактер, Бацилус субтилис- намалява Ешерихия коли, Бацилус лихиниформес- подтиска Клостридиум перфрингенс и Клостридиум бутирикум, който подтиска Салмонелата и развитието на сродния с него Клостридиум перфрингенс. От дрождите значение има Сахаромицес буларди, който подтиска развитието на патогенните гъбички и дрожди. Пробиотик, който специално се произвежда за птици е Бацилус субтилис- това е продукта Clostat на белгийската фирма Kemin. Този бактерий съществува като спори, които са устойчиви на неблагоприятни условия- топлина и киселинност и се активира в червата на птиците. Вече го има в препаратите , които се предлагат като пробиотици за птици.
За да не досаждам с дълги писания ще продължа в следващата част с пребиотиците, еубиотиците, ензимите, ароматните съединения.
петър
потребител
потребител
 
Мнения: 487
Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 9:59 pm

Re: Неинфекциозни причини за смъртност на малките в гнездото

Мнениеот петър » Сря Авг 30, 2017 11:30 pm

Крайно време е за продължението.
След като разгледах пробиотиците от моята гледна точка време е за пребиотиците и еубиотиците.
Пребиотиците са били първоночално създадени и теоретично обосновани като храна на пробиотиците, казано с други думи на полезните бактерии. Те наистина могат да служат за това, но според мен играят много по- важна роля в храносмилателния тракт на птиците. Затова понятието е било разширено по- късно с наименованието еубиотици. Аз ще използвам понятието фибри, което означава влакна или влакнини. Те се делят на разградими, подлежащи на метаболизъм в стомашно- чревния тракт и нераградими, някои ги наричат неразтворими . Подлежащите на метаболизиране фибри се разграждат до по- прости вещества, които се използват за храна от полезните бактерии. Те също така играят важна роля, защото свързват течностите в червата и предотвратяват диарията. Няколко са важните от тях, които ще спомена.
Галактоолигозахариди-това са млечните захари, те не са типични за птиците, но служат за храна на полезните бактерии и играят роля в подкиселяването на средата, което играе позитивна роля за храносмилането.Набавяме ги от киселото мляко.
Фруктоолигозахариди- захари от растителен произход. Срещат се в житните култури- пшеница, ечемик, овес, както и в цикорията, гулиите и чесъна.
Бета- глюкани- овес, ечемик и стената на дрождите от сушения пивоварен остатък/ този пивоварен остатък е отпадният продукт при производството на бира- ечемичен малц с дрождите за ферментация/
Инулин- най- вече от гулиите, цикорията, глухарчето
Пектин- ябълки, моркови, дюли
Манани- от клетъчната стена на дрождите.
Неразградимите фибри не се метаболизират в червата, остават там в повечето случаи непроменени, но играят важна роля. Те се наричат еубиотици. Те задържат течността в червата и правят изпражненията по- меки и пластични и по този начин предотвратяват запека. Те играят много важна роля при развитието на стомашно- чревния тракт и особено между 7 и 28 ден от живота на птиците. Тяхната употреба в умерени количества води до по -добър растеж на чревните клетки /чревните вили/ и от там по- добро усвояване на храната и по- голяма устойчивост към проникването на вредните бактерии/.Те са следните
Целулоза- среща се в зеленчуците- зеле, фасул, грах, ябълките и всички плодове
Хемицелулоза- зърнените продукти
Лигнин- жито, зеленчуци.
Такъв продукт за индустриалното птицевъдство например е OptiCell на Agromed, Австрия.
Като човек, който свързва теорията с практиката ще ви споделя накратко моят опит. Първите 7 дни аз давам фибрите,съдържащи пребиотици, които да хранят полезните бактерии, които ще колонизират стомашно- чревния тракт.Това са преди всичко ябълка, глухарче, овесени ядки. След седмия ден е добре към тях да се добавят по- грубите фибри- еубиотиците, които да развият стомашно- чревния тракт. Това са съдържащите повече целулоза продукти като маруля, люцерново брашно, пивоварен остатък, пшеничени фибри.
Ензимни препарати- твърдите, узрели семена с които храним нашите птици съдържат много нишесте и трудносмилаеми продукти. Поради това са разработени ензимни препарати, които подпомагат храносмилането. Най- често използваните ензими, подпомагащи храносмилането в птицевъдството са бетаглюконаза, алфаамилаза, бацилолизин, бета-ксиланаза. Дават се в максимално количество 1000 мг на кг храна.
Използването на ароматни съединеия/ ароматни масла/ започва да играе все по- голяма роля след забраната на антибиотиците в птицевъдството. Използват се масло от мащерка- тимол, от риган, канела. Всички те по един или друг начин успокояват храносмилателната система, подобряват храносмилането и подтискат растежа на бактериите. Аз лично съм използвал канела или риган на прах, смесени с мед. Последното ми откритие е прах от джинджър/ някои погрешно го наричат куркума/. На нашия пазар се продават корените, които са със странна форма. Аз смесвам прахът му отново с мед.
Както виждате съществуват много възможности да подобрим здравословното състояние на птиците ни.
петър
потребител
потребител
 
Мнения: 487
Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 9:59 pm


Назад към Болести и профилактика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта