ТАКА НАРЕЧЕНАТА “БОЛЕСТ НА ОЧИТЕ”
Превод без редакция Д-р Б. Ал .Велев PHd
През последните години станахме свидетели на нарастващия брой огнища на тази болест. Развъждането показва нарастващи проблеми дължащи се именно на патологията в истинския смисъл на думата. Търси се лек, но разрешението на проблема не винаги е лесно, особено ако не ви помага ветеринарен лекар,който да е експерт в областта. Дори и в този случай трудностите могат да са много.
Без съмнение съм имал възможността да присъствам на лесно овладяващи се огнища и на други, където разрешаването на проблема отнема много повече време или пък просто е ограничено до задоволително ниво.На фона на толкова много трудности и опити да се намери обяснение и разрешение на проблема, тръгнаха доста неоснователни слухове за възможните причини и решения на проблема.
В течение съм на следните проблеми: псевдочума ( болест на Нюкасъл ), прекомерна влажност, трихомона, дифтеро- VAIOLO AVIARE. Всичко това в основата си няма нищо общо с действителността, или по-точно казано: заболяването на очите не е псевдочума; не е дифтеро- VAIOLO, въпреки, че в този случай не може напълно да се изключи вероятността вирусът на дифтеро-…….. при канарчето да играе някаква роля при заболяването.
Направените за целта изследвания ще могат да изяснят това. Моето мнение е, че ако допуснем, че вирусът играе някаква роля, то това не е решаващо. Заболяването на очите не е трихомона, но е полезно да се запитаме защо и от къде е възникнал слуха. Струва ми се, че причината за появата на този слух е, че понякога употребата на медикаменти за трихомона е дала някакъв добър резултат.
Разбира се това не е сигурно. Със сигурност е вярно обаче, че медикаментите които се използват при лечението на трихомона, имат и определен антибактериален ефект. Т. е. възможно е да са получени положителни резултати с тези лекарства, но това не говори нищо за етиологията (произхода) на заболяването.
Възможно е също при някое канарче да е наблюдавано “Trihomonas gallinae”, или подобна форма, но това ако се е случило не доказва нищо. Всъщност не е достатъчно да изолираш един патоген от огнището на някое заболяване, за да потвърдиш, че той е причинител на заболяването: това се доказва след продължителни изследвания, за изясняване предполагаемата роля на патогена.
Заболяването на очите не е причинено просто от прекомерна влага. Някой колега би сметнал, че е излишно да се говори за това, но след като слухът е тръгнал по-добре да изясним това. Наблюдавал съм много тежки огнища на заболяването и в много суха среда. Разбира се, вярно е, че както прекомерната влага, така и отсъствието изобщо на такава води до паразитни и инфекциозни заболявания при птици в клетки.
Слагам кавички на “заболяване на очите” нарочно когато говорим за този проблем като за заболяване, не защото смятам, че болезнената форма не е наистина заболяване, а защото смятам, че става въпрос по скоро за клиничната картина на една болезнена форма която може да се изразява на ниво клинична бележка, и под други форми.
Каква може да бъде причината за “заболяването на очите”? Убеден съм, че много бактерии, които са изолирани от заразени субекти (Ppseudomonas sp., Escherihia coli, Staphilococcus sp., Streptococcus sp., различни грамотрицателни бактерии и др.) макар да могат да играят някаква роля в патологията на субекта, са основно бактерии имащи второстепенна роля и които само усложняват картината, но без да имат възможността сами да предизвикат заболяването.Доказателство е фактът, че при различни канарчета които не са третирани с химиоантибиотици и застигнати от прословутата “болест”, не се изолира в общите среди за култура в лабораторията абсолютно нищо.
И още: след като третирахме и елиминирахме изолираните бактерии, картината не се променя; огнището в много от случаите не се елиминира, знак, че има още някои патоген който е в състояние да нанася щети. Разбира се, ако третираме с някой химиоантибиотик избран с помощта на предварително направена антибиограма, има вероятност да ударим и други патогенни бактерии и следователно да постигнем резултат,макар противникът към когото сме се прицелвали да не е бил правилният.
Истинският виновник е бил унищожен докато сме се целели в друг противник, защото се е оказал, така да се каже, по траекторията на дъждът от куршуми които сме изстреляли. Т. е. бил е чувствителен на приложения химиоантибиотик.
Макар аз самият да не съм правил научни проучвания, но с опита си на ветеринар, който често се е сблъсквал с тази болест, мога да кажа, че причинителят трябва да се търси измежду патогенни агенти с бактериална природа (като се подразбират също и микоплазмите и др.които всъщност не са бактерии), които не растат на най-общите културални среди.
Някои бактерии имат поведение наподобяващо това на микоплазмите и биха могли да играят важна роля. В крайна сметка е възможно някои вируси да детерминират клиничната картина на заболяването, познато на всички като “заболяване на очите”, най-вече мисля като херпес вирус и евентуално на други вируси(напр. Adenovirus и др. ).
При гулдовата амадина е позната болезнена форма на заболяване която протича по много сходен начин със “заболяването” при канарчето.Знае се, че болезнената форма е причинена от един херпес вирус, съпроводен със сериозни усложнения, причинени от агенти с бактериална природа.
Възможно ли е и при канарчето да се случва същото? Какво общо имат канарчетата с гулдовите амадини, освен че ги отглеждаме в изкуствени условия? Общото е разбира се подсилената изкуствена селекция на която ги подлагаме. И двата вида са птици, които вече са много променени генетично в сравнение с предците си.
С две думи фатално е, че селекционирайки най-добрите канарчета за изложби,се получават и по-слаби индивиди, които се разболяват много по-лесно и оздравяват много по-трудно.
Най-добрите канарчета за съжаление са най-тежко поразяваните от “болестта на очите”: те имат склонност да станат негодни за репродукция и изобщо да оживяват, както най-добре го знаят тези, които са стигнали до върховите места на изложбите.
Моето мнение всъщност е, че “заболяването на очите” не е нещо ново, т.е., че това което се е променило основно е канарчето, което днес в много аспекти основаващи се на генетиката, е доста различно от своите предци идващи от Канарските острови.
Разбира се, станало е много по-нежно в сравнение с едно време и за това се разболява много по-често( дори в сравнение с преди 15-20 години) и живее много по-кратко. Вече не мога да срещна птици които живеят по 20 години, но много често ми се случва да виждам как наскоро закупени птици се разболяват сериозно и дори и от “заболяването на очите”.
Важен аспект на тази”болест” е генетичната характеристика на отглежданите субекти.Често ми се е случвало да попадам в развъдници където се отглеждат различни породи цветни канарчета, например - червено-оранжеви, жълти, бели и др. субекти, и да намирам жестоко поразени от прословутата болест птици, но само при някои от породите, а останалите да са абсолютно непокътнати!
Това разбирам и от други развъдници. В моята практика, канарчетата за форма и позиция например, се разболяват по-малко, напр. тези от вида А.G. I., т.е. изглеждат по-резистентни.Това разбира се изисква повече изследвания и наблюдения за да се докаже.
При различни субекти и в различни развъдници “заболяването на очите” може да се прояви по различен начин. Понякога имаме огнища с особено тежки форми на заболяването, където много субекти са сериозно засегнати и може дори да се стигне до летален край; при други се срещат спорадични случаи и/или с отсъствие изобщо на смъртни случай.
Във всяка ситуация може да се намесим с подходяща терапия на цялата група и на отделни субекти. Масовата терапия има за цел да предотврати други птици да се разболеят, но не винаги е лесно да подобрим състоянието на вече заболелите птици. Ако е правилно и своевременно лечението най-малкото ефектът ще е намаляване тежестта на случая.
Понякога е бързо поправима, друг път изисква повече време и се поставя за основна цел да се намалят щетите до едно приемливо ниво. Терапията на единичен субект може да доведе дори до пълното му оздравяване, ако е предприета своевременно. Само в най-леките случаи можем да минем само с офталмологична помада.
Заболяването се разпознава по следните увреждания: конюктивит (по-скоро в тежка форма) който предизвиква очно течение; синуит, който детерминира онзи характерен отток впоследствие под окото. В тежко болните субекти значително се наблюдава намаляване в храненето, и други увреждания които водят до влошаване на целия статус на организма.
Ецио Паризе и Паоло Грегорутти