Тъй като до съвсем скоро бях модератор на тази тема мисля,че е редно моето последно мнение отново да е тук.Колкото и жалко да е ще трябва да си кажем няколко истини.Ще започна с нещо на руски език което написа един мой приятел руснак от един друг форум.Няма да го превеждам защото се страхувам,че ако го преведа буквално с български прилагателни ще разваля магията нарисувана с думи от него.
''Вот сейчас перед глазами стоит картина как в днепровских плавнях, в лиственных лесах, где деревья с детства моют волны, кроны бьют шторма и от того стоят они как старики согнувшись, есть зеленая поляна. Родилась она когда упала ива, теперь уж только тина, мох и пена прикрыть стараются гнилой оставшийся от дерева кусок.Это было рано утром, только началинало сереть. Полная тишина, гдето отдаленно слышен голос прибоя, воздух наполнен терпким ароматом влажной коры и сочных трав. Земля здесь влажная и щедрая. И вот какбудто что-то поменялось. Необычайно глубокие, полные какогото смысла и гармонии звуки казалось прочно склеили все чувства с тем мирком, в котром по воле случая я оказался. весь превратился в слух. крался, полз и замирал. Гдето совсем рядом пел соловей. наполовину съеденый муравьями я добрался к краю поляны. Птица говорила, говорила с лесом, с небом.И они ей отвечали. Я все слушал и не понимал. Воздух дышал этой песней, становился плотным, разбивался о стволы деревьев и уносился прочь Никто, ни одно животное, ни один черный дрозд свом криком, не смел прервать его неосторожным звуком. Все этой песней наполнялось до краев. Ниточки лучей тянулись к соловью, потянулись через чащу, разрезая утренний туман. Но мне тогда казалось, что не туман это вовсе, а что песня соловья плавила все вокруг. Теперь певца хорошенько разглядел. Гнилой огрызок был ему удобным местом. Так же как его песня неожиданно разбудила плавни, так же неожиданно треснувшая ветка обратила в бегство нашего певца. Вот так жестоко он оставил меня один-наодин с тишиной. И тоько какоето время спустя голос прибоя позволил себе осторожно проникнуть в мое сознание''.
Това което е нарисувал с думи е в следствие на записа който пуснах в техният форум.Той е създаден с обучаваща цел,предимно за млади славеи.Много от ''орфейците'' на са и го чували.
Ето още няколко реакции:
tihomir, потрясающе
tihomir, очень хорошая песня!!!! Много чистых звуков. поет с расстановкой, выводит колено за коленом. Отлично!!!
Спасибо!
Ну, друзья, с такими постами и великолепными записями для меня уже пришла весна! Спасибо Вам!
Да, кстати, сегодня утром мой южный соловей пел почти полным голосом. В прошлом году он начинал чуть позже. Юла тоже заливается.
Наистина песента на славея е уникална.Тя е символ на любовта.Малко хора биха останали равнодушни към това певческо чудо.Някой казват,че славеят пее за влюбените,други за да си намери партньорка,трети за да посрещне новият ден и т.н.т. Никой обаче или по-скоро малко хора знаят истината. Той пее от злоба.Да именно от злоба.На неговият език любовните за нас трели звучат примерно така:
Аз съм собственик на тези храсти.Всеки който дръзне да ги доближи ще бъде яростно нападнат и изкълван от мен.Пея толкова силно и разпалено за да ви покажа кой е господарят тук.
За ушите на женската тези звуци са'' невидими''.Тоест тя не избира партньорът си по песента.Всяка от тях се стреми да заеме най-добрият гнездов участък.Изборът е индивидоален и е в резултат на опита и възръста на птицата.Разбира се това става в характерен за видът място на обитаване в което вече се е заселил долетелият от юг малко по-рано от нея мъжки.След като бъдещото семейство се обособи,мъжкият рязко променя песента си.В близост до нея той издава тихи едва доловими стрържещи звуци,неприятни за нашето ухо.Които звучат така:
Аз съм твоят слуга,ще те даря с всичката си любов и заедно ще отгледаме най-здравите и хубави дечица.
Тук се стига до основният проблем.А именно: АЗ ОТНОВО СЪМ С РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ. Което мнение разбива митът за любовта в песента на славеят.
Написъл съм до момента във форума най-много мнения. Не защото нямам работа и се чудя как да си убия времето, а защото искам да покажа на много хора, че дъгата не е съставена от четирите основни цвята.Това ,че нашият мозък може да възприеме само тях не значи ,че не съществуват.Ако бяхме пеперуди щяхме да го знаем.
Явно с позициите си съм подразнил много този който е решил ,че вече не ставам за модератор.Няма нищо.Изборът е негов.Съжалявам но немога нито да лижа задници нито да пиша неща които не мисля.Никого не съм излъгал,никого не съм обидил,на никого не съм казал,че е Тома неверний,на никого не съм казал ,че е пионер,всезнайко,смешник или каквотио и да било. (Все думи написани за мен.)На много от ''знаещите'' явно съм неудобен.В момента се сещам отново за един спор в една от темите.Слънчевата светлина или нещо друго е причината за изсветляването на роговите участаци на птиците.Обещах да напиша своето мнение след като чуя всички останали.Отново бях на различно мнение от това което пише в гугъл ( с чиято помощ много хора отстояват позициите си) Мина извесно време и реших да кача едно материалче опровергаващо мнението на насрещната страна но не успях.Пратих го по скайпа и помолих човекът да го пусне вместо мен.И до ден днешен това не е направено.Защо ли???
В друг спор преди няколко дни'' изглупях'' да кажа ,че корела която е от два месеца с новият си собственик не може да я сравняваме с шинпанзе и е логично, че няма как да я научим да си похапне от непознатите за нея храни като демонстрираме нагледно как става това.Помъчих се да обесня ,че единствено птица която е свикнала с нас и новото си бкръжение ще се влгеда какво правим.Такъв е и принципът когато те се учат да говорят.Папагалите а и много от животните започват да ни подражават едва когато престанът да виждат заплаха в нас.Карай не е интересно.Интересното е ,че след този спор думичката'' модератор'' над аватарът ми липсва.
Получил съм доста писма в които хората са се допитвали до мен за соите птици.Получавал съм и такива в които има и това:
'' Слушай приятел!Не обичам някой да диша зад гърбът ми.Уважавам енциклопедичните ти познания за птиците и въобще богатата ти природна култура ,но не смяташ ли за нахално и грубо поведението си? ''
''Нямам намерение да подлагам на съмнение природните закони и закономерности.Не се дръж така хлапашки ,морето все пак не е до колене,не смяташ ли.Мога да отговоря на всеки твой въпрос като предположение ,но не смятам да изпадам в дребнавщина''.
Желая ти успех в селекцията на албино-славей,но да не пропее моно-!Късмет и умната ей! (и до ден днешен не е отговорил на въпросите ми)
Ще запазя анонимноста на авторът защото все пак това е лично съобщение.
Но стига за мен.Не искам да ви досаждам.За сега няма да изтрия 512-те мнения които съм написъл.Нека те да останат като паметник .Дали на глупоста или като символ на това ,че основните цветове не са само четери ,ще решите вие.
Дано някой ден гълабарите направят тема в която ще разискват: гълабите символ на мирът ли са или едни от най агресивните и жестоки животни са, неподчиняващи се на никаква ерархия.
На всички съфорумчани искам да подаря една мисъл написана много отдавна от един велик зоолог-Бернархт Гжимек .Няма да мога да я цитирам дословно защото съм я чел може би в 3-ти клас но ще се пробвам.
Хора,обичайте и пазете всяко живо същество на тази планета,защото макар,че умеем да строим небостъргачи и сме в състояние с една бомба да унищожим цели континенти - да съживим мътрвият дъждовен червей това не е по силите ни.