Кучета

[Dr. Velev]

Фее я купихме заедно с Пиус тя беше обща кучка . Сега си доизясняваме собствеността . От Агаси си оставих две кучки -малки

[Ал.Иванов]

Ето я и моята Джуджи,пинчер с нейните/нашите малки/кученца.Много са сладки и лакоми :)


[img=http://img217.imageshack.us/img217/03012009064es1.jpg/1/w1944.png]

[lovealf]

Хей! Кучетата пернати ли са, че да пищем за тях? Иначе мн си ги обичкам!

[lovealf]

Опс...Съжалявам,прочетох "тук можете да пишете всичко, НО свързано с птиците.

[Dr. Velev]

Виновен ли да се чувствам, че създадох тази тема?!

Ни най-малко.
Темата е интересна!

"Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни."
КАК СЕ СВЪРЗВА ЕВГЕНИКАТА /подобряване на наследствеността , подобряване на човешкия вид/ С ИДЕАЛИЗМА

[lovealf]

Не,темата е супер! :) :)

[Dr. Velev]

Преди малко пихме по чаша вино с Емо . Той е опитомист, лисицата и тя е негова прятелка , докторе , там е отговора . Дано повече хора разберат това което искам да кажа . Снемките са певъзходни . Той полива розата , защищава я и тя е единствената от всички рози на света . Това ни кара да ставаме рано сутрин да , варим яйца , кус-кус, да правим покълнаци и да ни мислят за откачени , защото в края на всичко от материална гледна точка сме на минус но дали е така нали приятели сме много много на плюл , защото сме опитомили лисицата , защото имаме истински приятли , защото когато сме заедно сме щастливи . А дали ще стигнем до евгенистика , това е провокация. Обичам ви мои приятели . Проверете часа на написаното БОБО

[Dr. Velev]

Дано модераторите ни разберат

[НАГУАЛ]

"На първата живееше един крал. Облечен в пурпур и хермелин, кралят седеше на съвсем обикновен, но величествен престол.
- А! Ето един поданик - извика кралят, когато съзря малкия принц.
А малкият принц се запита:
"Как може да ме познае, щом никога не ме е виждал!"
Той не знаеше, че за кралете светът е много опростен. Всички хора са поданици.
- Приближи се, да те видя по-добре - каза му кралят, който се почувства много горд, че е крал на някого.
Малкият принц се огледа къде да седне, но цялата планета бе заета от великолепната хермелинова мантия. И остана прав, но беше уморен и се прозя.
- Да се прозяваш в присъствието на краля противоречи на етикета - каза му монархът. - Забранявам ти.
- Не мога да се спра - отговори съвсем смутен малкият принц. - Идвам след дълго пътуване и не съм спал...
- Тогава - рече кралят - ти заповядвам да се прозяваш. От години не съм виждал някой да се прозява. За мен прозевките са интересни. Хайде! Прозей се пак. Това е заповед.
- Притеснявам се... Не мога вече... - отвърна малкият принц целият зачервен.
- Хм! Хм! - каза кралят. - Тогава ти заповядвам ту да се прозяваш, ту да...
Той заговори неясно, изглеждаше обиден.
Защото кралят държеше извънредно много неговия авторитет да бъде уважаван. Не понасяше неподчинение.
- Мога ли да седна? - попита плахо малкият принц.
- Заповядвам ти да седнеш - отговори му кралят и величествено придърпа края на хермелиновата си мантия.
Но малкият принц се чудеше. Планетата беше съвсем мъничка. Над какво можеше да властва кралят?
- Ваше величество - каза му той, - моля да ме извините, че ви питам...
- Заповядвам ти да ме попиташ - побърза да отвърне кралят.
- Ваше величество... над какво властвате?
- Над всичко - отговори съвсем простичко кралят.
- Над всичко ли?
Със скромно движение кралят посочи своята планета, другите планети и звездите.
- Над всичко това ли? - рече малкият принц.
-Над всичко това - отвърна кралят.
Защото беше не само абсолютен, но и всемирен монарх.
- И звездите подчиняват ли ви се?
- Разбира се - каза кралят. - Веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение.
Подобно могъщество смая малкия принц. Ако разполагаше с него, би могъл да присъства не на четирийсет и четири, а на седемдесет и два или на сто, дори на двеста слънчеви залеза в един и същи ден, без нито веднъж да помести стола си! И тъй като споменът за неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли кралят за едно благоволение:
- Иска ми се да видя един слънчев залез... Направете ми това удоволствие... Заповядайте на слънцето да залезе...
- Ако заповядам на един генерал да хвърчи като пеперуда от цвете на цвете или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълни получената заповед, кой от двамата ще бъде виновен, той или аз?
- Вие - каза твърдо малкият принц.
- Точно така. От всекиго трябва да се изисква - продължи кралят - това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
- Е, ами моят залез? - напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше.
- Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни.
- А кога ще бъде това? - осведоми се малкият принц.
- Хм! Хм! - отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. - Хм! Хм!... Ще бъде към... към... ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват."

[Dr. Velev]

Цитат
Други прилагат идеите на нагуализма в други духовни системи. Трети, чиито глави са пълни с цитати от Кастанеда, се превръщат в нов тип фанатици. И така пропускат главната идея - човек е способен да общува свободно със силите на вселената без догми и скрижали. Тези модерни хора, които чувстват нагуализма близък до своята чувствителност, трябва много да внимават с практикуването му. Повечето психо-техники са крайно радикални и заплашват психичното равновесие. Смяната на мирогледа и отношението към живота също крият рискове от срив. Особено за недостатъчно преценилите мотивацията си да се занимават с нещо толкова "лудо" като навлизане в отвъдчовешкото. Не бива да се забравя, че Кастанеда има учител и е специално посочен от силите като подходящ за трудния път на толтеките. За да се превърне фантастиката в реалност книгите не са достатъчни. Практиката, дори много малка част от нея, е хиляди пъти по-ценна за шаманите от безплодното четене на дълбокомислени прозрения в тайните на битието. Както казва нагуалът Хуан Матос, "възможностите на човека са толкова безпределни и тайнствени, че воините вместо да мислят за тях, предпочитат да ги изследват, без изобщо да се надяват, че някога ще ги разберат."

Ти наистина ли много се възхищаваш от мен? - попита той малкия принц.
- Какво значи да се възхищавам?
- Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият, най-богатият и най-умният на планетата.
- Но ти си сам на твоята планета!
- Все пак възхищавай се от мен! Направи ми това удоволствие!
- Аз ти се възхищавам - рече малкият принц и сви леко рамене, - но какво значение има това за теб?
И си тръгна.

[НАГУАЛ]

ПРИТЧА ЗА ГЪРНЕТО
Едно гърне
неизсъхнало
още от пръстта
взело да си хвали
тъй ръста:
- Толкова високо съм
на ръст
и от първокачествена
пръст.
Ех, чудесна е тя мойта
глина
и нивга няма да загина!
Сочело така със пръст
колко е високо то на
ръст.
- И мога да събирам
толкова вода...
Незаменимо съм, о, да.
А тези мънички гърнета
пред мене просто са
джуджета.
И бъбрело гърнето всеки ден:
“Няма по-добро от мен”
Но удари го Грънчаря със
юмрук.
И трябва да ви кажа тук,
гърнето просто се помина.
Отново стана мокра глина.
Зная, смисъла сте вий разбрали:
който с’ себе си се хвали
и забравя, че е пръст,
просто е джудже на ръст.

[Dr. Velev]

Май не разбра какво искам да кажа . "Възхищавам ти се ". И си тръгвам за да не пълним форума с активна глупост.