Карлхайнц Массот
Превод Д-р Б. Велев кбн
Публикувано от Български Национален Клуб за Цветни Канари
Привикване към изложбите
Много опитни канаровъди–състезатели знаят добре, че преди да се явят на големите национални и световни изложби, птиците им трябва да са взели участие поне в 2-3 местни и регионални изложения. Там те свикват с шума, движението на хората и обстановката, при което всяко следващо изложение се приема много по-спокойно. Авторът иска дебело да подчертае, че съществуват и такива птици, които притежават такава нервна система, която ги прави напълно непригодни за изложби. Тези канари са неспокойни, мятат се непрекъснато в изложбените клетки, при което чупят перушината си и не показват никакви симптоми за успокояване. При такива птици е целесъобразно веднага да се върнат в летателни кафези и постепенно да се прави отново опит, успешен или безуспешен за поставяне в изложбена клетка, но след няколко дни. Пускането на канарчетата в изложбените клетки е само краен етап от опитомяването им. За постигане постепенно уравновесяване на нервната система на птиците е необходим близък и постоянен контакт с тях. Движенията ни в близост на клетките и във волиерите трябва да бъдат плавни и бавни. Добре би било когато обслужваме птиците, тихо и монотонно да им говорим. Много полезна практика е да се оставя през деня включен радиоапарат на програма при която има редуване на говор и различна музика. Ако в помещението с канарчета внезапно се появим с шапка или с друг човек, птиците веднагат реагират, показвайки неспокойство и издавайки особени звуци. Важно е канарите да привикват с промени, за което непрекъснато трябва да ги изненадваме, като успоредно с новия елемент, който им представяме, трябва да им говорим тихо и монотонно. Членовете на семейството, нашите приятели трябва да контактуват с любимците ни, така че те да свикнат с различни облекла, цветове, гласове и т.н. Много добре би било изложбените тренировъчни клетки да се поставят на различни височини, които непрекъснато да се сменят, защото в подобна ситуация птиците ще бъдат и на изложбата. Канари тренирани само на височината на очите, могат да реагират неадекватно, ако се поставят на ниско. Оптималното разстояние до което трябва да се приближаваме към птиците е 60-70 см. Ловенето на птиците във волиерите, не трябва да става с ръка, а със специален сак. Той би следвало да не е много дълбок за да не се оплита канарчето в него. При много плитки сакове птицата лесно може да излети обратно, което налага повторно ловене и удвояване на стресовата ситуация. Всяко “твърдо“ улавяне с ръка е аналог на такова в сободната природа, което почти винаги означава смърт за птицата. Не са рядкост случаите, когато при улавяне с ръка канарчето припада. Това е защитен рефлекс, който дава шанс на плячката да избегне от своя нападател, който е счел, че тя е мъртва и отслабва хватката си.
Контрол на птиците
Независимо от многото грижи които се полагат за изложбените птици, почти винаги се налага допълнително почистване. Вечерта преди пътуването или сутринта преди транспорта към изложбата е небходимо последно да се направи контролен преглед на птиците. Проверява се маховата перушина на крилете и опашката, краката, ноктите. При зацапване е необходимо измиване с хладка вода с добавени към нея слаби детергенти.
Защита срещу паразити
Борбата срещу ектопаразитите, кокошинки, пухоперояди трябва да се води системно. Задължително е изложбените клетки няколко дни преди да бъдат пуснати в тях канарите да се напръскат с дезинфекционен и антипаразитен препарат. Най големи проблеми с ектопаразитите възникват при отглеждането на птици във външни волиери. Дивите птици, които нямат пряк контакт с нашите канарчета, често кацат по мрежата, примамени от изобилието на храна, предоставена на техните братя в плен. Паразитите остават по волиерата, след което се придвижват и нападат нашите животни. Трябва да се знае, че кокошинката може да измине до 7 метра, търсейки храна и убежище. Добре известни са и други заболявания причинени от гъбички, които предизвикват силно вроговяване на краката. Те се удебеляват и се покриват с големи люспи. Такива птици не се допускат до изложби и се отстраняват още при приемането. За лечението на това много неприятно заболяване съществува препарата БАЛИЗОЛ, използва се и обикновен вазелин или свинска мас. Срещу кокошинки и пухоперояди има много препарати, но един от най-ефективните е БАКТАЗОЛ. Перушина проядена във видимата си част от пухоперояди се наказва с отнемане на точки в показателя кондиция.
Почистване на птиците
То се извършва с чиста вода, към която се добавят соли за къпане. Последните допринасят за лъскавината на перушината. Опашката и крилата се почистват с много мека гъбичка, след което обилно се изплакват. Ако установим деформирани пера или леко пречупени такива, то те се накисват за няколко минути в гореща вода, след което се коригират.
Кафези
Когато поставяме птиците си в изложбените кафези трябва да внимаваме по тях да няма предишни отметки или следи от лепенки. Такива неща биха могли да бъдат приети за знак за съдиите и птиците да бъдат декласирани. От няколко години на големите изложби се държи кацалките да са от дърво. Постилката на кафеза е от пясък или специални влагопоемащи материали. Транспортирането на птиците става в транспортни кафези. Напоследък все по-широко приложение намират такива приспособления направени от картон. Те се използват еднократно. Това нововъведение има големи предимства, поради факта, че така хигиената и предпазването от зараза са на много високо ниво. От друга страна съхранението на дървени, груби преносилки на изложбите отпада и възмождостта за пренасяне на паразити и болести също намалява. Организаторите на изложбите си отдъхват, защото не им се налага да отделят големи пространства за съхранение на преносилките по време на изложбата. Тези нови транспотни кутии, дават възможгност птиците внимателно да се подредят поотделно още в дома, картоните да се надпишат и много по-лесно да се организира работата при пускането в изложбените клетки. Не на последно място се избягват стресовата ситуация на ловене на птицата от преносен кафез след дългото пътуване. Тези картонени преносилки дават възможност да се транспортират 4 до 6 колекции.
Оценяване на птиците
Един ден след настаняването на канарите в изложбените клетки започва оценяването им от съдиите. Един съдия не би трябвало да оценява повече от 100 канара за един ден, но това не винаги се спазва на практика.
От голямо значение е температурата в залите, като в повечето случаи тя е по-висока от тази в канарджийниците. Обратният вариант е за предпочитане и затова повечето любители се радват когато в изложбената зала е студено. Връщането на птиците от топла зала в студени помещения в къщи, понякога може да доведе до смяна на перушината, което е крайно неприятно в началото на размножителния сезон. Съществуват няколко различни процедури при оценяването на птиците. Най-често се практикува канарчетата да се носят до съдйската маса, но ако са подредени по видове се практикува и съдията да отива при клетките. Втория метод е много по-благоприятен за канарите, защото ако не се местят, те са много по спокойни и презентират с пълна сила всичките си достойнства и прелести.
