Публикувано на: Нед Ное 02, 2008 12:25 amМалко теория относно фактора мозайка при канарчетата
Д-р Б. Ал.Велев PhD
Около произхода на този фактор има известни спорове . Наделява мнението ,че той е пренесен заедно с червеният фактор от венецуелската скатия / spinus cucullatus/. Но ако погледнем нещеата от гледна точка на съвременната генетика ,не бива напълно да се изключва и твърдението , че при възникването на половия диморхизъм при канарчетата е учасвал и неговия предшственик дивото канарче /serinus canaria /
Доказано е ,че факторът мозайка се унаследява свързан с пола рецесивно . Да ама не , практиката показва , че това не е точно така защото при съешаването на мозайки с интензивни и неинтензивни птици не винаги се получават предварително изчислените теоритични резултати . Още един факт,кйто ,ни кара да се замислим е ,че при бебешкото оперение намаме разлика в оцветяването при мъжките и женскте птици , и също така типичните мозайкови зони се появяват едва след смяна на перушината . От тук би трябвало да си направим заключението ,че половите хормони имат отношение спрямо изяват на белезите . От редица опити с птици е известно ,че при отстраняване на полови жлези или при инжектиране на тестостерон , или естроген , настъпват промени във вторичните полови белези и това не трябва да бъде различно и при канарчетата .
Можем да направим заключенията , че генетично съществува предпоставката за фактора мозайка ,но той се праявява под въздействито на други гени управляващи неговата изява . Казано по-просто не всичко е на едно място в генетичния код. Гените определящи зонити и интензивността на оцветяването не са разположени в половите хромозоми , а са автозомни . Управлението на изявата на фактора зависи от епистазни и хипостазни гени ,а цвета и формата на зоните се управляват от взаимодействието на няколко или повече автозомни гени . Отново опростено казано повече от един ген са отговорни за проявата на фактора мозайка , неговата изразеност итнт. Всичко това обяснява голямото разнобразие което получаваме при развъждането на тези птици . Селекционерите са се убедили ,че от излюпени 10 мозайкови птици от един “ идеален” чифт излизат най-много две отговарящи напълно на стандарта . Ето защо без да се отчайваме трябвада подходим с познание , когато искаме да селекционираме тази птици . Тук трябва да кажа , че написаното касае ,както липохромните така и меланиновите мозайки. При вторите нещата са малко маскирани от наличието на меланини , но добрият съдия вижда всичко .
Както знаем има две линии, наречени условно мъжка и женка или тип I и тип II. При развъждането на първите получаваме много добри женски и ”слаби мъки “ а при втората обратно . Така на изложбите можем да получим златни медали за едните и за другите , но произхода им ще бъде различен .
Как правилно трабва да работим с тези прекрасни птици решава всеки сам , като се съобразява с доказаните научни факти . Именно тук е гъдела при селекцята и смисъла от състезателните конкурси –изложби , не случайно теорията не стига ,а е необходим нюх , усет , практика , набито око и късмет за постигане на целта .
ДЕРЗАЙТЕ!!!
Д-р Б. Ал.Велев PhD
Около произхода на този фактор има известни спорове . Наделява мнението ,че той е пренесен заедно с червеният фактор от венецуелската скатия / spinus cucullatus/. Но ако погледнем нещеата от гледна точка на съвременната генетика ,не бива напълно да се изключва и твърдението , че при възникването на половия диморхизъм при канарчетата е учасвал и неговия предшственик дивото канарче /serinus canaria /
Доказано е ,че факторът мозайка се унаследява свързан с пола рецесивно . Да ама не , практиката показва , че това не е точно така защото при съешаването на мозайки с интензивни и неинтензивни птици не винаги се получават предварително изчислените теоритични резултати . Още един факт,кйто ,ни кара да се замислим е ,че при бебешкото оперение намаме разлика в оцветяването при мъжките и женскте птици , и също така типичните мозайкови зони се появяват едва след смяна на перушината . От тук би трябвало да си направим заключението ,че половите хормони имат отношение спрямо изяват на белезите . От редица опити с птици е известно ,че при отстраняване на полови жлези или при инжектиране на тестостерон , или естроген , настъпват промени във вторичните полови белези и това не трябва да бъде различно и при канарчетата .
Можем да направим заключенията , че генетично съществува предпоставката за фактора мозайка ,но той се праявява под въздействито на други гени управляващи неговата изява . Казано по-просто не всичко е на едно място в генетичния код. Гените определящи зонити и интензивността на оцветяването не са разположени в половите хромозоми , а са автозомни . Управлението на изявата на фактора зависи от епистазни и хипостазни гени ,а цвета и формата на зоните се управляват от взаимодействието на няколко или повече автозомни гени . Отново опростено казано повече от един ген са отговорни за проявата на фактора мозайка , неговата изразеност итнт. Всичко това обяснява голямото разнобразие което получаваме при развъждането на тези птици . Селекционерите са се убедили ,че от излюпени 10 мозайкови птици от един “ идеален” чифт излизат най-много две отговарящи напълно на стандарта . Ето защо без да се отчайваме трябвада подходим с познание , когато искаме да селекционираме тази птици . Тук трябва да кажа , че написаното касае ,както липохромните така и меланиновите мозайки. При вторите нещата са малко маскирани от наличието на меланини , но добрият съдия вижда всичко .
Както знаем има две линии, наречени условно мъжка и женка или тип I и тип II. При развъждането на първите получаваме много добри женски и ”слаби мъки “ а при втората обратно . Така на изложбите можем да получим златни медали за едните и за другите , но произхода им ще бъде различен .
Как правилно трабва да работим с тези прекрасни птици решава всеки сам , като се съобразява с доказаните научни факти . Именно тук е гъдела при селекцята и смисъла от състезателните конкурси –изложби , не случайно теорията не стига ,а е необходим нюх , усет , практика , набито око и късмет за постигане на целта .
ДЕРЗАЙТЕ!!!