ITALIA ORNITOLOGICA
Моя грешка,
Превод и редакция Д-р Б.А.Велев PHd .
Една известна поговорка казва: „да сгрешиш е човешко” и после добавя „да постоянстваш в грешките си е е дяволско”.
Това е истина, но не трябва да злоупотребяваме с човешкото право на грешка, преди да се изразим, най – вече ако е в сигурна форма, трябва да помислим, особено добре и дори два пъти преди да пишем.
Не трябва обаче да се колебаем много или да имаме много задръжки, който е в състояние да каже нещо полезно има не само правото, но и задължението да го направи. С много предпазливост се рискува да бъдеш задминат или да се самоелиминираш.
Въпреки цялото внимание и всичките предпазни мерки някой път дори и най – добрите могат да сбъркат: какво да направим ако се случи? Според мен най – добрият вариант е да се признае и поправи веднага грешката, по възможност преди да са се усетили другите, дори враждебно настроените. Една грешка, призната и поправена преди да са я изтъкнали другите фактически не е повече такава.
Една много голяма грешка е когато не се признава грешката, когато е оспорвана и да се настоява, защитата на незащитимото подлежи на дисквалификация и даже не много рядка.
Трябва да кажем, че от морална гледна точка, грешката е вина, често незначителна от етична страна, но нейната защита се превръща в
предумишленост и показва интелектуална нечестност. Да не бъркаме
грешката с различните мнения, възможни обекти за обсъждане и защитими до обратното доказване.
Спирам да философствам и започвам да пиша по същество, изтъквайки две грешки, които направих и смятам да ги споделя, коментирайки ги и стараейки се да не бъркам повече!
В статията с коментарите на световното в Пиаченца изказах различни мнения горе долу валидни и спорни, но също и направих обективна грешка. Говорейки за bruni topazio ги квалифицирах като канарчета представени като bruni topazio извън конкурса. Но не беше така. Открих силни разлики с bruni topazio, които бях виждал преди, но грешно ги определих към селективните факти.
На една организирана среща от C.T.N. Багрите на Пиаченца можах да изследвам субекти bruni topazio, любезно донесени от Алдо Донати и констатирах впоследствие, обективни разлики.
Спирам да говоря за признатата грешка и се извинявам на читателите на I.O., на чието разбиране вярвам и смятам да посветя някоя друга дума за този тип канарчета.
На срещата, която горе набелязах като представени субекти бяха по- добри от тези, видяни по-рано, представяха горе долу добра външност, сравнени с типичен bruno pastello нямаше опастност от объркване, бих казал, че е много по – лесно да се обърка agata topazio с agata pastello, от колкото двете кафяви форми. Освен това се забелязва по – голямо намаление на feo при bruni topazio изследвани спрямо pastello не смятам само поради селективни факти.
Шарката ми се стори доста очевидна, смятам с възможност за подобрение със селекцията, но редукцията на фактора topazio изглежда не се ограничава с тона на bruno, но и формата на същата шарка, която се оказва съкратена.
Изглеждаше ми, че ефектът на фактора topazio върху кафявия еумеланин е повече от това, което се намира върху черния еумеланин, във форма може би по – пропорционална.
Основно правило е че редуктивната и забавяща се мутация има по – голям ефект върху кафявия еумеланин, респективно от черния, впрочем мутирал вече и по – уязвим, с единственото изключение на Satine’. Струваше ми се, че в topazio разликата е по – голяма от обикновеното; направих мислена аналогия с phaeo allelico, където феноменът „централен меланин” е почти есклузивен за черните. Да се провери дали този аспект ще се запази непрекъснато или е да се припише на основния вид на актуалните субекти. Също и председателя на C.T.N. Джузапе Трайнини каза, че е забелязал от време същото наблюдение.
По време на дискусията взех думата, изтъквайки как използването на PANTONE е невъзможно, поради липса на имена и друго и това на RAL изцяло негодно поради ограничеността, сбърканите наименования и друго, което го прави нужно само в технически план (индустриални бои), за което е предназначено.
Подчертах други неправилни аспекти директно и само с една наченка.
Тъй като C.T.N. беше възприемчива и изтъкна, че Standard е било само една скица, че моята позиция е била много разказвателна и конструктивна. Много оцених, че по време на срещата се изясни, че феомеланинът се счита за типичен характер. Бях много притеснен, поради факта, че O.M.J. го характеризира като дефект, грешейки по много очевиден начин, надявам се италианците да поправят тази грешка. Надявам се C.T.N. да може да преразгледа в този смисъл и Standard на bruno elmo, но най – вече това на bruno opale, имайки предвид, че bruno при bruni не може да се счита като дефект и решението да не се предвижда повече feo при bruni opale е правилно непопулярно.
Направих втората грешка, използвайки терминът дифракция, намеквайки за структорните цветове на канарчето.
Правилният термин е дифузия (ефекта на Thindall). От време бях се уверил, че най – използваният термин, т.е. рефракция е сбъркан, опитах се да се информирам и се убедих, че се отнасяше до дифракция, но този феномен не съществува, се осъществява при черупките и в очите на някои бозайници, не в перата. В перото може да се осъществи различен феномен - интерференция с тънка металическа пластинка, която произвежда променливи ефекти, например колибри и пауни.
Научих тези неща от първата част на една статия, написана от Козимо Алфонцети, излязла в Alcedo през септември – октомври 2009 „Опал: бяло и синьо”, според мен статия, която заслужава да бъде сложена в рамка.
В същото заседание, авторът цитира и се позовава на публикации на R.A. Nicolaus (Melanin studies – Napoli 1995 – 2005).
Тръгвайки от новината, получена от Джовани Матранга по време на една от нашите дискусии, обезпокоих различни познати, между които от физиците получих потвърждение, че някои хора в научен план смятат, че е по – правилно да се говори за scatterig на Mie’; няма контраст (ако съм разбрал добре) между дифузията на Thindall, Mie e изучил основно, давайки и математическа формула. Честно казано за мен започва да става прекалено трудно и няма да казвам друго. От сега нататък ще говоря за дифузия и се извинявам за предишната неточност. Надявам се други да не настояват с по – тежката грешка на рефракцията.
По текст на Джовани Канали