falconess написа:Да. Всъщност, понеже при нас постъпват много птици, и двата проблема съществуват - някои просто не си отварят човките, а други, дори да се хранят, не оцеляват. Истината е, че до сега са опитвали да ги хранят само с бели червеи. Тъй като съм отскоро тук и аз също нямам необходимия опит с пойни и, въобще, дребни птички, реших да се допитам до вас, да ми препоръчате поне вид храна.
Щиглечетата също са голям проблем.
Колкото до поставянето в друго гнездо, идеята е добра, но, реално, трудно приложима при нас, поради простия факт, че през пролетния и летния сезон нямаме никакво време да обикаляме да търсим гнездата. Самия факт, че сме 5 човека, движещи цялата работа, може да ви осветли по въпроса колко сме претрупани, а и бебетата направо валят едно след друго
. По едно и също време може да има 50 бебета и човек просто откача, за съжаление.
Ясно ми е закакво става въпрос
Значи, ще започна първо с тези случаи в които пиленцето не иска да си отвори човката. Излишно е да казвам, че то го прави от страх и недоверие към човека. Това се случва когато то вече е поотраснало и общият изглед на родителите ясно се е запечатал в съзнанието му. Всичко което не изглежда като тях е заплаха. С течение на времето тези ''заплахи'' ще започнат да се разделят на безопасни, малко опасни ,опасни и супер опасни. Например то ще разбере че кучето е по малката опасност от котката а силуетът на мишеловът е просто силует на птица ,докато този на ястреба е опасност. Използвайки тези условни рефлекси ,можем да повлияем на разделителната граница на опасните и безопасните неща у малките . Значи първо трябва да знаем от какъв тип гнездо е бедстващото птиче. Това е много важно и често е ключът към успеха. Синигерът е птица която снася яйцата си най често в хралупи, дубки по довари , водосточни тръби, гнездилки тип скоречник и прочие, следователно малките му се намират в гнездо в което е тъмно или полу тъмно. Какво става когато един от родителите влиза в хралупата ? ... Става така, че светлината за миг променя своята сила. Това е сигнал за малките ,че храната пристига и те ,още много преди голямата птица да се е доближила до тях вече чакат с отворени гърла. Този факт трябва да се има в пред вид когато се изхранват малки на синигери, скорци, различни кълвачи, папуняци, пчелояди, мухоловки, червеноопашки и прочие. Такива птици се слагат в затъмени картонени кутии не по плитки от 20 см.. След като мине известно време и птичето се успокои махаме капакът и поднасяме моментално пинцетата към главата му. Промяната на светлината предизвиква истинктът за хранене и то отваря човка. Трябва ловко и нежно да вмъкнем червейчето или там каквото и да било в устата му , в протичен случай рискуваме тя да се затвори и то да се притисне към дъното разпознало измамата. Ако всичко мине добре след 5-6 такива успешни слагания на храна то вече не се плаши от ръката и по нататъшното му отхранване е лесно. Ако не успеем от първият опит, изчакваме десетина минути и пробваме отново и отново. Ако обаче минат доста часове и малкото все още не приема храна рискуваме смърта му. Тогава се налага хранене на сила , но такова хранене не може да бъде решение на въпроса. То може да реши въпроса за няколко дена но не и повече. През това време трябва да се намери гнездо на същият вид птици и сиракът да се занесе там. Разбира се трябва да се съобразим и с големината на '''доведените му братя и сестри'' -те трябва да са приблизително на същата възраст . (това не важи за кръсточовките и някои синигери там разлика от няколко дена е допустима ) Това относно птиците които мътят в хралупи. За другите мътещи на открито ситуацията е малко по трудна. Препоръчвам ви да си извадите от нета различни звуци (обезателно призивни ) на различни птици и да ги използвате при първите захранвания. Разбира се най- добрият и лесен вариянт е пилето да е още съвсем мъничко и да не се плаши от хора(тогава храненето става лесно ) , но за жалост от гнездата падат най -често поотраснали и захитрели птици. Сега относно белият червей - никога , ама никога не давайте на малко такава храна. Ларвите на мухите се хранят с гниеща органична материя. В телата им се намират милион бактерии. Тяхната слюнка е пртедназначена за стопирането и забавянето на съсирването на кръвта. Също така имат свойството да забавят някои разграждащи процеси като влияят на някои важни бактерии намиращи се в стомашният тракт. Птицата в природата изключително рядко може да изяде подобно нещо и ако го стори, то първо ще е възрастна а второ ще е само за разнообразяване на менюто. За храна на насекомоядните птици най добрата храна са пресните мрави яйца от червената горска мравка. Но тъй като тя е под защита на закона минаваме на алтернативният вариянт- бръшнени червеи , оранжерийни щурци, жълъдов червей, яйчен жълтък, събрани от природата дребни скакалци, ларви на нощни пеперуди, русалки, еднодневки и др. Относно отхранването на щиглеците -имам еднократен опит и въпреки ,че беше успешен не мисля ,че ще е честно да давам акъли и съвети. Тук във форума има хора ,които могат да напишат доста полезни неща относно ръчното изхранване на бедстващи зърноядни. Успехи за в бъдеще !