щиглец, рaзмножаване

[nightingale]

Тук няма да намериш телефон и адрез.Тези птици са забранени все още за отглеждане и публичната информация е доста оскъдна.Но все пак пък можеш да прочетеш във форума за начина на отглеждане ,хранене, полови разлики и други.Съжалявам но това е факт. Може да пробваш с тези които ги ловят.Може да ти подарят едно(продажбата също е забранена )

[aimilios]

виж какво , тези който са домашно отгледани са много скъпи.. тъи като начинаешт опитай със купени от пазара.. да знаеш , че кълдарината е много трудна за разможаване и се иска много търпение и постоянство.. за това опитай като за начало със птици от пазара..най важо е правилното хранене...дълго е за разказване ако нешто те интересува конкретно, питай..

[aimilios]

ако настояваш за телефон мога да ти дам... да знаеш,че домашна със пъстен е 150евро.

[miho]

Значи положението е сериозно....ще пробвам да ми подарят няколко,и с тарпение и постянство ще се надявам на резултат.....аз не се занимавам с комерсиална цел,просто ми е хоби

[aimilios]

ами , да така като за начало....и после каквото сабя покаже...

[icooni]

Искам да си купя домашно отгледани калдарини,иска да опитам разваждане на хибриди.Ако имате адрес,телефон,или кординати на хора отглегдащи,моля да ми дадете.По принцип имам достап до диви,в едно село имам познати които ловят,но не сам наиясно как да определя мъжка или женска е птицата,пък и смъртноста е голяма.

[/list]Аз миналото лято взех едни яйца от гнездо на калдарина и ги подложих на канарка.Излюпиха се всичките 5 яйца,канарката ги изгледа и сега живеят на терасата в малка волиера.Четири мъжки и едно женско.Песента им е много интересна с фрагменти от мъжкия канар,синигерски фрагменти и калдарински фрагменти.В крайна сметка се получи една много странна песен,но е приятна за ухото.

[aimilios]

да песента се видизменя, но мисля , че се усаваршенства към по приятно зя ухото....аз не съм пробвал със яйца..ама за мое очудване купих от пазара преди 6 месеца и се развиха...надявам се да се оформят двойки..ако излюпиш щиглеци сложи им пръстени..

[nikigeen]

Ето как я снимах докато си прави гнездо ,но в природата

[aimilios]

яко, какво е дървото и каква е височината...?

[Paulina]

Аз миналото лято взех едни яйца от гнездо на калдарина и ги подложих на канарка.Излюпиха се всичките 5 яйца,канарката ги изгледа и сега живеят на терасата в малка волиера.Четири мъжки и едно женско.Песента им е много интересна с фрагменти от мъжкия канар,синигерски фрагменти и калдарински фрагменти.В крайна сметка се получи една много странна песен,но е приятна за ухото.

Раздел II.
Защитени растителни и животински видове
Чл. 37. За защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в приложение № 3.
Чл. 38. (1) За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:
1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;
2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
3. унищожаване или вземане на яйца, . . .

Приложение № 3 към чл. 37
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.)

Сем. Чинкови Fringillidae
Обикновено конопарче Carduelis cannabina
Щиглец Carduelis carduelis
Зеленика Carduelis chloris
Брезова скатия Carduelis flammea
Жълтоклюно конопарче Carduelis flavirostris
Елшова скатия Carduelis spinus
Червена чинка Carpodacus erythrinus
Черешарка Coccothraustes coccothraustes
Обикновена чинка Fringilla coelebs
Планинска чинка Fringilla montifringilla
Кръсточовка Loxia curvirostra
Червенушка Pyrrhula pyrrhula
Диво канарче Serinus serinus


и т.н.

[nikigeen]

яко, какво е дървото и каква е височината...?

Дървото е слива и е на около 2 метра от земята и точно до перголата ,под която седиме и постоянно има хора.Интересното е ,че точно на 10 метра в една ябълка има друга двойка ,а на още 5 метра трета .ПОстоянно са във вражда и за сега успяха да изгонят едната - изоставиха си гнездото с едно яйце вътре.И понеже са много хитри,взех че сложих яйцето в гнездото на двойката ,която постоянно разрушаваше тяхното.Сега мътят и него

[Dr. Velev]

Посвещавам на Perta за нейния ентусиязъм


ЩИГЛЕЦ – ОТГЛЕЖДАНЕ И РАЗМНОЖАВАНЕ
Текст: Д.Маслан,С.Кулич и С.Стаменкович


Щиглецът, който заради склонноста си към семената на чичка се нарича още и чичков певец, е една от птиците певци, които най-често се отглеждат от любителите. Неговите весели цветове на оперението, неговата доверчива природа и занимателното държание го правят любимец за отглеждане. Когато става на въпрос за числеността на годишното им развъждане, той е от най-многобройните отглеждани домашни птици – певци. Въпреки че в миналото много се е писало за ЩИГЛЕЦА, аз искам тук, най-вече с любителите новаци, да споделя моя опит при отглеждането на тази домашна птичка.
В следващия текст ще говоря за отглеждането, размножаването, “настаняването” и изхранването, а също и за разликата между половете. Този текст ще допълня с описа на перата на т.н.zlatna zebe/Goldfing/, както се нарича щиглеца на англииски език, така и с представянето на неговата жизнена среда.
В зооложката систематизация Щиглецът е разположен по следния ред:
Клас: Aves /птици/
Ред: Passeriformes /врабчови/
Подред: Passeres /пойни/
Семейство : Cardeuelidae / щиглеци/
Вид: Cardeuelis cardeuelis / щиглец /

ОПИСАНИЕ
Щиглеците имат червена маска на лицето. Тилът и върхът на главата са черни. Бузите, коремчето, над опашката са бели. На гърлото и на гърдите има бели полета. Гърбът е кафяв. На черните крила има жълти “огледала“. По върховете на маховите пера има бели петна. Черните опашни пера имат бели полета. Дългият и тънък клюн е с цвета на рог и има черен връх. Краката са с цвят на месо, а очите – сачми.
Младите птици също имат черни крила и опашни пера, но не им достига червено и черно оцветяване. На главата, гърдите и страничната част на тялото имат тъмни петна. Въпреки изразената колоритност на перата, щиглеците в природата не са толкова забележими /натрапчиви/. Най-често може да се чуе само тяхното цвърчене. Чак тогава ще можете да ги забележите. Тяхното шарено оперение е чудесен камуфлаж.
Многото подвидове трудно се различават. Най-просто е да се определи номинална форма С.carduelis и подвида С.с.major. Ако искате да съпоставите и да наблюдавате по-голям брой щиглеци от различни подвидове, препоръчвам да посетите някоя голяма изложба на птици. Такава на първо място е AZ-съюзна изложба в Каселу, която се прави всяка година през есента.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛА
Установяване пола на щиглеците може да стане само от непосредствена близост. От моя опит мога да кажа, че има два донякъде сигурни знака за различаване на пола на щиглеците. Единият е – червените пера през очите. При мъжките това червено преминава през задната ивица на окото. При женските червеното оперение се простира най-често само до средата на окото. Понякога, особено при старите женски, може да опира до самата очна ивица. Другият знак е оцветяването на малкото покривно перо. Птицата, на която искаме да определим пола се взима в ръка и с другата се разширява крилото. При мъжките може да се види чисто черно оцветяване на малкия крилен покривач. При женските птици то е примесено с кафяво.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Много подвидове щиглеци населяват Европа,Северна Африка и по-голяма част от Азия. Тук /Германия-бел.прев./ населяват най-често ивиците гори, овощни плантации, градини, паркове и гробища. През есента най-често се срещат големи групи заедно с други пойни птици. Често населяват и некултивирани полета от храсти и брези. Северните и източните популации са преди всичко птици-преселници. Нашата домашна популация е частично прелитаща /За Германия –бел .прев./

НАСТАНЯВАНЕ
Своите щиглеци до сега съм държал настанени винаги в градинска волиера, с обособено и затворено пространство. По мое мнение, това е най-доброто настаняване. Затвореното пространство позволява да останат във волиерата и през най-студените зими. Освен това е възможно да се държат и дори и да се чифтосват щиглеци в клетки с най-малка дължина от 1.20 м. Много интересното им държание и тяхната красота преди всичко във волиери с растения вътре може да бъде и обект на наслаждение. В градинските волиери може да се направи на птиците един малък биотип. Волиерата от своя страна не би трябвало да бъде гъсто засадена с растения, понеже щиглеците обичат повече отворено пространство. Успоредно с храстите трябва да се остави и част от пространството на земята с насадени различни диви растения.
Това дава на птиците извор на храна, а на наблюдателите –красива картина. На птиците трябва да се осигури спокойствие, а това става с поставянето на гнезда и подсигуряването на подходящо място за живеене. В клетките им поставяме клонки от бор. Борът има това предимство, че не му окапват игличките, когато изсъхне. В затвореното пространство трябва да им поставим стоянка за храна. При мен водата за къпане служи и за пиене. За да бъдат птиците във волиерата защитени от гризачи, първото условие е да има достатъчно дълбок фундамент /основа/.
Ограда от върба твърде успешно пази птиците от котки и от други нежелани гости. Двойната мрежа спира дневните и нощни набези на грабливите птици, които биха ги наранили или убили. Необходимото освет-ление вътре във волиерата подсигурява през нощта необходимата ориентация на уплашените птици.
Много от щиглеците на драго сърце градят гнезда вътре във волиерата. За изграждането на гнездото имат на разпо-ложение растения и клончетата от бор. Също така, обаче, използват и материали с изкуствен произход. На първо място за правенето на гнездо са им необходими кошнички и панерчета. Изкуствените гнезда трябва да бъдат заслонени с малки клончета. Щиглеците обичат да имат поглед върху гнездото си от близко разстояние.
Най-доброто място за поставянето му е директно под покрива на волиерата. Моят съвет е помощният материал за направата му да бъде поставен в закритата част. Покривната част, където ще бъде гнездото, е добре да е от стъкло или от прозрачна пластична материя. Освен това трябва да мислите и за защита от директната слънчева светлина. Материалът за гнездото да бъде от природни суровини или от купени такива. Това са конци от ютени чували, кокосови влакна, памук за автополиране, животински косми, пера, изкопани коренчета и клончета от смърч или бреза. За подсилване на стените на гнездото щиглеците в природата използват с удоволствие паяжина.
Съвместното им отглеждане е възможно с почти всички европейски пойни птици. Но трябва да се вземе под внимание волиерата да не бъде препълнена. В пространство с близо 6 кв.метра основа, не бива да се поставят повече от две двойки. Така птиците имат достатъчно пространство, а и растенията по-малко се повреждат.

ОТГЛЕЖДАНЕ
В една природосъобразна и не препълнена волиера или в кафез с отговаряща, разнообразна храна, отглежданите от вас птици няма да ви карат дълго да чакате за успешно люпило. За да получите добри, хармонични партньори, добре би било във волиерата да пуснете заедно повече щиглеци. Когато през зимата птиците са в застой, имате достатъчно време да подбрете подходящите хармонични двойки. Оцветените пръстени на отделните птици при този метод са предимство. Ако вече сте събрали вашите двойки,те ще започнат да се чифтосват още с първите топли пролетни дни. Щиглеците неуморно пеят. Много бързо партньорите ще започнат да се допират с клюнчета, а това означава, че скоро ще започнат и да изграждат гнездото. Аз до сега съм виждал само женски да правят гнезда. Мъжките през това време стоят наблизо. Когато гнездото е готово, много бързо ще се появи и първото яице. Гнездото е направено за средно 5 яйца и на тях лежи предимно женската. По време на гнезденето мъжкият много всеотдайно се грижи за женската. Тя напуска гнездото само да пие вода и да изхвърли екстрементите.
Малките се излюпват след 13 дни инкубация. В първите дни ги храни изключително женската. Тази храна преди това и е донесена от мъжкия. Предлагането на храна с животински произход сега е много важно. Листни въшки и мрави яйца трябва да получават в достатъчно количество. С удоволствие ще приемат и плодови мушици и друга жива храна. След 3-4 дни и мъжките започват да участват в изхранването на малките птици. Тогава и женската започва самостоятелно да се храни. Покълналите семена в този период са богат извор на хранителни вещества. Освен това трябва да имат на разположение и достатъчно количества различни диви растения. Преди всичко най-добре приемат семената на слънчогледа. Ако птичките са добре нахранени и са приели предложената им храна, то с това е направена първата крачка за успешното им отглеждане. След 16-17 дни младите птици напускат гнездото. И двамата родители продължават да ги хранят.
Скоро женската започва да гради нова гнездо. Тогава вече мъжкият е задължен да храни малките до тяхната самостоятелност. Когато малките започнат сами да се хранят и при това родителите им не им помагат, трябва да ги отделите в отделна волиера, за да не пречат на родителите при измътването на новите яйца.
Опръстеняването на младите птици трябва да стане на 5 или 6 ден от живота им. За щиглеците се използват пръстени с размер 2.7 мм.Опръстеняването на младите щиглеци става без особени трудности. Пръстенът, заради безопастност, може предварително да се обвие с гумичка от вентил или с лейкопласт. След шестия ден малките могат да свиват крачетата си под тялото и тогава възрастните птици не могат да виждат пръстенчетата и да се подлагат на изкушение да избутат малките от гнездото.
ИЗХРАНВАНЕ
На пазара от дълго време вече може да се намерят смески от семена, пригодени за изхранването на различните видове птици. Също така и за щиглеци. Аз гледам винаги различни видове птици и използвам две Blattner–смески. Тези два вида храни смесвам в съотношение 1:1.Тези храни се наричат Waldvogel1 и Waldvogel special. Те съдържат, между другото, обелени семки слънчоглед, коноп, семена от салата, мак, сусам, различни тревни семена, цикория, черно семе, чичка. Освен това щиглеците ядат смески храна за кръсточовки птици и за червенушки. От началото на март се дава вече и покълнала и нарязана на ситно храна. Тази храна, която има богат витаминозен състав, представлява източник на витамини при изхранването на младите щиглеци.
Зелена храна получават в зависимост от годишните времена. Освен това в менюто им са включени цикория, различни видове треви, също и клонки от бреза и върба. Сладките ябълки и краставиците се дават през цялата година. След известен период на навикване щиглеците с удоволствие приемат и яйчена храна. Нея можете да купувате в магазините или сами да си я направите.
От живата храна в първите дни на малките трябва да се дават листни въшки, мрави яйца, малки, добре охранени ларви на брашнения червей, червейчета от житни бръм-бари и също ливаден планктон. Непрекъснато трябва да се дава калций, грит, варени и на-трошени черупки от яйца и гълъбов камък.
РЕЗЮМЕ
От векове хората отглеждат щиглеци преди всичко заради прекрасните цветове на оперението им. Щиглеците успешно се размножават при любителите. Птиците, които се намират при тях са осигурени, поне аз така се надявам. Трябва да се държи на това да се чифтосват птици, принадлежащи на чисти подвидове. За жалост, щиглецът до сега, а и в настояще време е “злоупотребен“ за отглеждане на мелези и мутанти. Птиците, получени по този начин не могат да се използват за по-нататъшно размножаване в чист вид. Голяма загуба е, че любителите, а и функционерите в сдруженията толерират и поддържат такъв вид размножаване. Трябва да настояваме нашите птици да бъдат запазени в своя чист вид. Жалко е, че в този случай победа над разума удържа човешкият нагон за игра. За щастие, има доста любители на птиците, които ги отглеждат, давайки предимство на чистата раса. Надявам се, че и в бъдеще нашите одомашнени птици във волиерите няма да претърпят промени.
Но да се върнем на темата. Бих препоръчал на любителите- новаци за отглеждане да използват горски птици. Намирам, че тази шарено оцветена птица е идеална като “начална пти



Голям брой любители на птиците гледат /не развъждат/ горски пойни птици. Преди да започнат да ги отглеждат, ги хващат с мрежи или с капани, с което се унищожават част от най-красивите представители на тези птици.
От птиците от семейството zeba /пойни/ най-много се отглеждат щиглеци /Carduelis carduelis/. Любителите на птиците у нас малко са запознати с проблемите на отглеждането на щиглеците в неволя, докато по света това е хит, а по-вярвайте ми, това е и бъдещето на съвременното отглеждане на птици.
При отглеждането на горски птици в домашни условия в неволя, те се одомашняват. Да се подсетим само за канарчето (Serinus canarius) и началото на неговото отглеждане през 1496 година, което и днес ни изненадва с появата на нови мутации, последните от които са топаз и еумо. Но да се върнем на нашия щиглец. Решаващият импулс да се чифтосват тези птици гледани в неволя, а и при всички птици от семеиството на пойни, е получаването на мутации при оцветяването.
Междувременно, преди да говорим за мутациите при щиглеца, ще обясня основните терминологии и понятия, с които се срещаме всекидневно в орнитологията и авикултурата:
* фенотип – външен вид на птицата
* рецесивно – отстъпващо, намаляващо, по-крито, не е проявено
* доминантно – противоположно на реце-сивно, проявено
* генотип - съвкупност от всички наследствени качества
* автозоми - свободни хромозоми, несвързани с пола
* полово свързана наследственост - наследственост, която е свързана с пола
* еумеланин - щрихов меланин
* феомеланин - рисунъчен меланин
* наследственост - когато потомците на двама родители от един вид или раса са морфологично и физиологично еднакви с родителите си.
Тези термини за много важни, понеже винаги ще се срещнете с тях, четейки професионална литература.
От всички птичарски нации в последните пет години италианците са тези, които имат превес в отглеждането на всички по-долу упоменати мутации при щиглеците.
Днешните установени мутации при щиглеците са следните:
* жълтосива - полово свързана, зависима мутация, характерна с трансформирането на черния еумеланин в жълтосив. Ефектът, който тази мутация носи е, че зоните, които преди са били оцветени в черно, сега са станали жълтосиви, а жълтосивите получават топло кафяв цвят.
* Ахат - полово свързана мутация, характерна с частичната редукция на черния еумеланин и почти цялостния гръбен чертеж в цвят жълтосив феомеланин. Ахат щиглеца се характеризира с контраста между черния еумеланин на крилата и опашката, жълтосивия феомеланин на гърба и съвсем белият цвят на гърдите. В практиката сред любителите често се споменава думата ancestral, която е думата за прародителя на нормалния щиглец носител на всички черти по стандарт.
* Изабел - полово зависима мутация. Получава се от Ахата, чифтосан с жълтосивия, след което от получения ancestral щиглец на другата година дават и женски Изабел щиглеци. При фенотипа Изабел мутацията има “разводнен” рисунък.
* Пастел - мутацията е полово свързана, позната по редукцията /нама-ляването/ на еумеланина и феомеланина с краен фенотипен резултат целокупно пастелно оцветяване на перата.
* Сатине - мутация, която също така е свързана с пола и без съмнение е днес една от най-красивите мутации на щиглеците. С недостатъка на феомеланина и с почти тотолнато намаление на еумеланина, щиглеците с тази мутация дават истинска артистична представителност.
* Жълт - автозомна мутация, доминантна, официално призната през 1997 година и описана в италианското списание “Italia ornitologica”.
Щиглеците са покрити изцяло с жълти пера. Това е единствената мутация, която вместо да разводнява, прибавя липохром на местата, където го няма. Отличните представители на тази мутация
имат много повече жълто на крилете и колкото е възможно по-добре изразен липохром.
Трябва да напомня, че нито една от тук посочените мутации още не е призната от С.О.М. Вече съществуващите сега мутации дават на любителите простор за нови комбинации./б.р.Виж кн.3, там са описани всички признати от С.О.М. мутации/
След като знаем, че в нашата страна няма птичар, който да не гледа по някои щиглец, използвам случая да призова всички да се изпробват в отглеждането на пойни и орнитоложки да се ограмотят, чрез развъждането им в домашни условия /в неволя/. Да избягваме хващането на птиците с мрежи, по-добре сами да ги отглеждаме, понеже птиците са наистина божи дар и трябва да се пазят.

Мутация щиглец