Ето как виждам аз нещата (говоря глобално)
.
Има една приказка "кой превари, той завари"....., няма смисъл да се сравняваме с Мендел колкото и да ни се иска, човекът е постигнал много за времето си и ресурсите, с които е разполагал
. Днешните "менделеевци" се занимават с молекулярна генетика и кой знае още какви неща, защото имат средствата и ресурсите.
Развъдчиците са друга група, това са хора водени предимно от интересите си към развъждането и генетиката на декоративните птици. Повечето от тях са хора със солидни познания в областта на генетиката и развъждането, занимаващи се професионално с това. Именно те работят с ясно поставени цели за създаване на нови цветове и мутации.
Развъдчици, които от много години (понякога повече от половин век) работят с една порода и цвят относно нейното усъвършенстване, благодарение на тези хора при някои породи е постигнат екстериор идентичен с идеала (бял и ивичест Виандот бантам, Новоанглийски борец бантам, Английски гушест гълъб и др..). Те основно разполагат със солидни практични и теоретични знания по развъждане и отглеждане на съответната порода/цвят.
Развъдчици, които отглеждат повече от един вид/порода/цвят. Това е граничната група, която стои между колекционерите и развъдчиците. Сериозни успехи се постигат трудно по този начин, но има много примери за сериозни развъдчици от този тип, дали своя принос за развитието на декоративното птицевъдство. Тук също познанията в областта на развъждането и отглеждането са солидни!
Благодарение предимно на съвместната работа на вторите, третите и четвъртите е получено това многообразие от цветове и форми сред нашите любимци. Гледайки назад в историята на създаване на породите има много случаи на създадени породи и от народната селекция, но за това също се изисква единомислие и целенасочен подбор, дори и без яснота що е това кросинговър, отбор, подбор, хетерозис, инбридинг и т.н. ! Във всяка една от развитите в птицевъдно отношение страни има всички тези групи, както и останалите по-долу. В изостаналите страни (каквито за съжаление в областта на декоративното дворно птицевъдство сме и ние) има основно долните групи и в най-добрият случай малцина от горните.
Колекционери: това са хора, които отглеждат по едно разплодно семейство от много видове/породи/цветове, често съвместно с други животни (различни от птици) или аз го наричам зоопарков тип животновъдство: от всичко по малко
. Тук рядко се държи на качеството (а най-вече на цената), липсва селекция, липсват и познания в областта на селекцията и репродукцията, развъждането и отглеждането. Разбира се има и много изключения. Тук влизат хора, които си гледат птиците основно за "кеф на душата и радост за окото". Това е най-масовата група занимаваща се с чистопородно отглеждане навсякъде по света. Няма да крия, че и аз до някъде влизам в тази категория (но сърце юнашко не трае
).
Отглеждачи: това е категорията, при която се отглежда всичко без значение порода и цвят, та дори и междувидови хибриди с две направления: от една страна продоволствено (за месо и яйца за нуждите на семейството), а от друга за красота (да имаш нещо различно и оригинално: качулата кокошка, гащата птица, милефльор, къдрав гълъб, гъска с челен израстък и пр..).
Позволих си да направя тази категоризация с цел не да обидя някого, а да може човек да разбере къде е и къде иска да бъде за напред. Няма нищо лошо да си "отглеждач", всички в даден момент сме били такива, важното е да ти харесва това което правиш и имаш.
Няма какво да се лъжем, предполагам повечето не сме вегетарианци. Почти всички развъдчици, които познавам и то хора със сериозни постижения ..... си "хапват" птиците, които са извън стандарта, останалите се продават за да остане само най-доброто. Например повечето от тях за периода октомври-март произвеждат по няколкостотин млади птици, от тях се оставят най-добрите, да кажем 10 %, голяма част от тях се продават, птици с дефекти, които възпрепятстват нормален живот се евтаназират (понякога е по-хуманно това, отколкото да оставиш животното да се мъчи ... това е мое мнение), а останалите за последният подбор (преди пронасяне) в повечето случаи ако не се продадат се използват за месо (поне тези, които стават
).
поздрави,
Христо Луканов
