отново за линеенето

[nightingale]

Линеенето или смяната на перата при птиците е известно всекиму. Линеят не само те. Много насекоми, влечугите,ракообразните ,членестоногите в това число и хората сменят периодично своята телесна покривка. Отдавна ме мъчи един въпрос относно този физиологичен процес. По точно интерисува ме не механизма предизвикващ процеса , а състоянието на птицата след него. Както знаем птиците имат бебешко (не всички) ,детско ,ювенилно, сезонно и предбрачно линеене. След всяко едно от тези смени на перата, птицата се намира в друго физиологично състояние. Така например скакалецът става половозрял след точно определен брой такива смени на хитинът си. За един сезон паякът кростоносец също линее точно определен брой пъти и чак тогава се размножава. Известни са много такива примери. Как е при птиците. Да вземем например един морски орел. Бебето орле се излюпва с пух. След това пухът е изместен от бебешките пера. Тези пера в края на лятото се подменят с други присъщи за възрастните птици.(частично или ювенилно линеене) и чак когато дойде следващата есен , той извършва цялостното или така наречено сезонно линеене.Почти всички птици узряват полово и са годни за размножаване след ювенилното си линеене и последвалото след това състояние на хормонална НЕактивност. Други обаче ,като споменатият орел правят това на 2-рата или 3 -тата си година. Тоест донякъде цикълът на развитие си прилича с този на скакалеца. Както него който сменя 7 пъти хитинът си и те трябва да направят определен брой пълни (сезонни) подмяни на перата. Въпросът ми е към по знаещите във форума но разбира се всички мнения са ми добре дошли. Та с две думи :Можем ли да повлияем на съзряването на такива птици ако се намесим и предизвикаме изкуственно още веднъж пълна смяна на перата. Да речем след ювенилното есенно линеене напролет да предизвикаме едно цялостно, и така птица размножаваща се на третата си година, да го направи на втората. Всичко това разбира се ако цялостното линеене наистина превежда физиологичното състояние на птиците в друг етап от животът им.... Дано да го написах разбираемо

[Paulina]

А как искаш по-бързо да накараш птицата да "узрее" от вътре ? Определената окраска на перата не се ли ръководи от хормони , които показват на останалите ( птици ) , че тази вече е с възможностите да стане родител ? И дай да "говорим" нормално , защото го намирам за интересно !

[nightingale]

А как искаш по-бързо да накараш птицата да "узрее" от вътре ? Определената окраска на перата не се ли ръководи от хормони , които показват на останалите ( птици ) , че тази вече е с възможностите да стане родител ? И дай да "говорим" нормално , защото го намирам за интересно !

Незнам колко е интересно но определено ако човек знае как и по какъв начин да се намесва в вивотинският всят може да постигне много. Може би не си ме разбрала. Не всяка птица има предбрачно линеене или по правилно казано брачна окраска. А дори и да приемем това като закон ,то няма да е важно защото такива диморфизми служат най вече и единствено за намиране на партньор и свормиране на брачна двойка. За да продължим обаче със съжденията си трябва наистина да знаем дали след линеене птицата се намира в по къден етап от узряването си. (както примера със скакалеца) За мен отговора е положителен. Но е добре да се докаже а и да чуем и други мнения.

[sandan]

Посредством манипулиране на интензитета на светлината , дължината на светлинния ден ,вида на храната можем да предизвикаме линеене на птица .Но това не трябва да е самоцел а по-скоро да се ползва като външен индикатор за вътрешните промени в птицата.
Ако съкратим времето на циклите на промяна на условията (вместо за 2 години за 1 ) според мен е възможно да се ускори развитието ,както при канарите го правим за да издърпаме развъдния сезон в удобно за нас време.
Тишо а какво мислиш за влиянието на Луната

[nightingale]

Посредством манипулиране на интензитета на светлината , дължината на светлинния ден ,вида на храната можем да предизвикаме линеене на птица .Но това не трябва да е самоцел а по-скоро да се ползва като външен индикатор за вътрешните промени в птицата.
Ако съкратим времето на циклите на промяна на условията (вместо за 2 години за 1 ) според мен е възможно да се ускори развитието ,както при канарите го правим за да издърпаме развъдния сезон в удобно за нас време.
Тишо а какво мислиш за влиянието на Луната

Специално за достигане на половата зрялост и размножаването на птиците не знам нищо. Може би в у полярните видове, там където слънцето не се показва много месеци ,луната има някакво влияние. Но предполагам нямаш в пред вид такива птици.Ще ми е интересно да разбера това което ти знаеш и твоето мнение.

[Dr. Velev]

Още интересни тези .
Който иска може да си го преведе
Max-Planck-Gesellschaft
zur Förderung
der Wissenschaften e.V.
Referat für Presse- und
Öffentlichkeitsarbeit
Hofgartenstraße 8
80539 München

MAX-PLANCK-GESELLSCHAFT
Presseinformation
B / 2010 (213)
Brutgeschäft im falschen Licht
Размножаването и искуствената светлина
Nächtliches Kunstlicht verändert das Fortpflanzungsverhalten von Vögeln
Auch Licht kann zum Umweltproblem werden. Mit der globalen
Verstädterung nimmt die nächtliche Lichtverschmutzung zu und bringt die
Tiere durcheinander. Vögel etwa ändern unter nächtlicher
Dauerbeleuchtung ihr Fortpflanzungsverhalten, wie Wissenschaftler des
Max-Planck-Instituts für Ornithologie in Seewiesen herausgefunden haben.
Männchen einiger Singvogelarten fangen unter Kunstlicht morgens früher
an zu singen, weibliche Blaumeisen beginnen eher mit dem Brutgeschäft.
Und entgegen dem Sprichwort "im Dunkeln ist gut munkeln" haben
Blaumeisen-Männchen unter Kunstlichteinfluss mehr Nachwuchs
außerhalb ihrer festen Partnerschaft. (Current Biology, Veröffentlicht
online am 16. September 2010)
Abb.: Zu viel Licht: Künstliche Beleuchtung in der Nacht führt dazu, dass
Männchen einiger Singvogelarten früher anfangen zu singen,
weibliche Blaumeisen beginnen eher mit dem Brutgeschäft und ihre
männlichen Artgenossen erlauben sich mehr Seitensprünge.
Bild: Jan Kempenaers
Licht in der Nacht hat für zahlreiche Tiere tödliche Folgen. So sterben zum
Beispiel jedes Jahr Milliarden von Insekten an Straßenlaternen. Zugvögel fliegen
erschöpfende Umwege, da sie von künstlichem Licht verwirrt und von ihren
Routen abgelenkt werden, oder sie kollidieren mit nächtlich beleuchteten
16. September 2010
Hochhäusern. Doch auch wenn das menschengemachte Licht im Dunkeln nicht immer unmittelbar zum
Tode führt, kann es für Tiere erhebliche ökologische Konsequenzen haben. Dies haben Wissenschaftler um
Bart Kempenaers vom Max-Planck-Institut für Ornithologie in Seewiesen nun für Singvögel nachgewiesen.
Das Konzert mancher Singvögel beginnt 80 Minuten früher
Die Forscher untersuchten, welchen Einfluss die Straßenbeleuchtung entlang eines Waldrandes auf das
Singverhalten der Männchen von fünf waldbrütenden Singvogelarten hat. Wie sie herausfanden, begannen
bei vier der fünf Arten alle Männchen, die dem Kunstlicht ausgesetzt waren, früher zu singen als diejenigen,
die im Wald oder an einem unbeleuchteten Waldrand lebten. Der Effekt war besonders stark ausgeprägt bei
denjenigen Arten, die von Natur aus schon früh am Morgen singen. So legte zum Beispiel das im
Rampenlicht lebende Rotkehlchen im Schnitt 80 Minuten vor den im Dunkeln schlafenden Artgenossen los
mit seinem Gesang.
Die Forscher interessierte aber nicht nur der Zusammenhang zwischen Dunkelheit und Gesang, sondern
auch, ob das künstliche Nachtlicht messbare Auswirkungen auf das Fortpflanzungsverhalten bei Singvögeln
hat. Über sieben Brutsaisonen nahmen sie in einer Blaumeisenkolonie auf, zu welchem Zeitpunkt die
Weibchen mit der Eiablage begannen. Unter Lichteinfluss fand sich das erste Ei im Durchschnitt eineinhalb
Tage früher im Nest als bei wald- und waldrandlebenden Weibchen ohne Beleuchtung. "Normalerweise
legen Weibchen, die früh mit der Eiablage beginnen, insgesamt mehr Eier. Sie sind oft in körperlich besserem
Zustand als diejenigen, die später legen", erklärt Bart Kempenaers, Direktor in Seewiesen. "Weibchen, die
unter Lichteinfluss früher legen, haben aber im Schnitt nicht mehr Eier". Die frühere Eiablage könnte für
den Nachwuchs kritisch werden, wenn die Phase des höchsten Futterbedarfs nicht mehr mit dem Zeitpunkt
der maximalen Futterverfügbarkeit zusammenfällt.
Licht beeinflusst außerpaarliche Kopulationen
Bei Blaumeisenmännchen wirkte sich nächtliches Kunstlicht unmittelbar auf den Fortpflanzungserfolg aus:
So hatten männliche Vögel, die an einem beleuchteten Waldrand lebten, doppelt so viele außerpaarliche
Jungen im Vergleich zu Männchen, deren Reviere nachts im Dunkeln lagen. Dieser Effekt war besonders
stark ausgeprägt bei jungen Blaumeisenmännchen, die in der ersten Brutsaison normalerweise eher wenig
Erfolg beim Fremdgehen haben. Sie hatten unter dem Einfluss von Licht fast ebenso viel Nachwuchs mit
fremden Weibchen wie ältere Männchen aus dunklen Lebensräumen. "Es ist wahrscheinlich, dass für die
Weibchen der frühe Gesang ein Signal für die Qualität eines Männchen bedeutet", sagt Bart Kempenaers.
Die Lichtverschmutzung führt also bei den Weibchen zu Fehlentscheidungen in der Partnerwahl. Ob früherer
Gesang, vorgezogene Eiablage und veränderte außerpaarliche Kopulationen tatsächlich Folgen für die
Überlebenswahrscheinlichkeit und die genetische Qualität der Nachkommenschaft haben, wollen die
Forscher in Zukunft herausfinden.