от Dr. Velev » Чет Сеп 27, 2012 9:03 pm
Някои основни понятия и практически съвети свързани с генетиката на гълъбите
Първоначално това което трябва да си разясним са някои основни терминеи свързани с генетиката. Те изглеждат първоначално сложни но след усвояването им се оказва че нещата стават лесни за разбиране .
Основна терминологи
Ген – това е материалния носител на наследствеността
Всеки ген е разположен на определено място на хромозомата , която фигуративно може да бъде сравнена с „остров“ , а гена е „ мястото „ на острова . Гълъбите имат 40 хромозомини двойки ,така че общия брой на хромозомите е 80 . Във всяка хромозома има еднакъв брой гени . От тези 80 хромозоми има една двойка или един чифт хромозоми наречени полови , които определят пола на птицата . Тез се обозначават с латинските букви
„ W „ и“ Z“. Мъжкия индивид притежава два гена ZZ , а женския само един W втория ген там е почти празен . При бозайниците и хората нещата са точно обратно . Върху половите хромозоми са разположени много важни наследствени фактори ,които се унаследяват свързани с пола .
Друг важен момент са понятията доминантно и рецесивно . Тук за да бъдем по разбираеми ще сравним доминантно с „по-силно „ , а рецесивно с „по –слабо „ Когато в един гълъб се срещнат два генана в една хромозомна двойка , единият идващ от бащата , а другия от майката , в зависимост кой ген е доминантен /по-силен / или рецесивен /по-слаб / външно /фенотипно / се проявява само доминантния ген /по- силния /
При кръстосване на пал/ Ash red/ със сива с ленти в поколението се появяват само гълъби палове ,защото пала е доминантен /по-силен / от сивия с ленти и кафявия цвят.
Тук е мястото да разясним и подчертаем дебело , че при гълъбите само мъжките птици могат дабъдат носители на скрити рецесивни /по-слаби / фактори които се унаследяват свързано с пола . Женският гълъбъ е генетично такъв какъвто фенотипно –външно се проявява . Това правило е валидно само за факторите разположени на половите хромозоми и не се отнася за автозомните хромозоми ,които ще разясним по нататък.
За да унагледим това от практическата му страна ще отбележим факта ,че при гълъбите има три основни цвята . Това са сив с ленти , наричан още див вид , Пал /Ash red/ и кафяв.Голямото разнобразие от цветове се дължи на мутации ,които се унаследяват по различни начини . Връщайки се на термините домитантен и рецесивен ще кажем че основните цветове / не шарки / се унаследяват в следната последователност :
Ash red /Пал / е доминантен –по- силен спрямо сив с ленти и кафяв . Сив с ленти е доминантен по-силен спрямо кафяв.
Казано по друг начи ,ако съешим мъжки гълъб пал със сива с ленти всички млади ще са палове фенотипно –външно . При съешаване на сив с ленти с кафява женска отново всички външно- фенотипно ще са сиви птици .
Ще се опитаме да разясним и постепенно и свързаното с пола унаследяване на различните белези разположени на половите хромозоми .
Както в началото казахме гълъбите имат две полови хромозоми и всяко гълъбче приплод получава от баща си и иот майка си по една от тях . При мъжкият гълъб имаме дв е ZZ ,а при женската една W и една празна , която не носи почти никаква генна информация и затова я обузначаваме с „- „ Така при съешаване на гълъб мъжки пал , който е хомозиготен / този термин означава , че има два еднакви за даден белег гена / ,ще кажем че пал маркираме с буквата „П „ или този гълъб има в генома си два пъти гена ПП.
с женска палка , която може да бъде само палка защото има само един ген за пал П и това което виждаме външно при женската отговаря и на генното и съдържание , всички приплоди ще са палове . В друг случай съешаваме мъжки гълъб хомозиготен ПП с женска сива с ленти „С- „ Приплодите съответно са ПС мъжки / един ген от бащата един от майката / и“ П- „ женски, женката има един ген парзен от майката . Сега мъжките гълъбчета са палове носители на сиво /защото пала е доминантен над сивото и фенотипно се проявява / . Тези гълъбчета са хетерозиготни , тоест защото в генома си носят по един ген за пал от бащата и един ген за сиво от майката , но външно се проявява по-силния доминантен ген в случея пал . Гена от майката е по слаб – рецесивен и остава скрит в генома без да се прояви външно- фенотипно . Ако тази схема ни стане ясна бихме могли да передвидим унаследяването на всички фактори свързани / разположени / на половите хромозоми .
Вторият тип унаследяване при което дадените фактори / белези / са разположени на автозомните хромозоми .
Автозомните хромозоми са останалите хромозоми освен половите . В този случай нямаме празна „-„ хромозома при женската гълъбица . Така ,че автозомната хромозома при женската може да носи даден фактор ,който в потомството ще се уналедява в зависимост дали е доминантен или рецесивен . Такива фактори са „ перлено око „ фактора „сприд – покриващ шарката“ и др.
Свен доминантен /по-силин / и рецесивен /по-слаб / съществува и междино унаследяване наречено интермедиерно . Тогово става „ смесване „ на два по сила равни белега и фенотипно – външно се проявяво нещо междино .
Важното е да разберем и запомним за практиката си , че при факторите унаследявани свързано с пола само мъжкия гълъб може да бъде носител , на скрит рецесивен /по-слаб / белег. А женската е генотипно такава каквато се проявява външно /фенотипно/ .
При автозомното унаследяване , наречено още свободно унаследяване носители на фактори /белези / могат да бъдат и двата пола.
Много автори специалисти по генетика на гълъбите са изследвали огромно количество фактори и са проследили начина им на унаследяване , така че на готово можем да получим информация , която да приложим в нашата селекционна работа .
Важно е да разясним за практиката ни и признаците –факторите , кото се унаследяват от взаимодействието на повече от един ген. Такива признаци наричаме количествени и те се проявяват в различни вариации . Такива са например дължината на човката , формата и големината на тялото , стойката , родителския инстинкт, вида на полета и много други . Тук отново имаме същия принцип на действие на гените , а именно доминантен , рецесивен интермедиерен и др. Доказано е ,че при кръстосване на гълъби с качулка с такива без , доминантна е гладката глава -без качулка. Също така при съешаване на на гълъбс гащи с такъв без гащи ,доминантен е този без гащи . Всички приплоди от такава комбинация ще бъдът без гащи .
Малко внимание ще отделим и на наследствеността на шарката при гълъбите , която се унаследява автозомно свободно . Както мъжките така и женските птици имат ген за шарка и при приплодите им става взаимодействи между гена дошъл от бащата и този от майката . Важно е да се знае и прави различие между цвят и шарка , което са две различни неща .
Основи типове ШАРКА са :
ЧЕНО по-силно от ТЪМНО ПРЪСКАНО по пилно от ПРЪСКАНО по силно от СИВ С ЛЕНТИ по силно от СИВ БЕЗЛЕНТИ . Съществува и друг фактор наречен ПОКРИВАЩ за който са необходими по задълбочени познания .
Съществен интерес представлява друг генетичен феномен наречен ЕПИСТАЗА
Това е случея когато една генна двойка потиска ефекта на друга налична мутация . Казано по друг начин, даден фактор ,който не е алел /разположен на друга хромозомно двойка / ПОТИСКА ИЛИ ПОКРИВА ИЛИ НЕ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРОЯВИ друг фактор. Пример за това и фактора СПРИД – покриващ фактор ,който нее дава възможност на налична в геномо шарка да се прояви външно фенотипно . Друг класически пимер за епистаза е рецесивно червения цвят , който е полово свързан епистатичен ген. Това означава , че в хомозиготно състояние / два гена за фактора / покрива появата на всички останали цветове . За да пороверим какво се крие в генома на гълъби –рецесивно червени трябва да ги кръстосаме с птици хомозиготни по отношение на друг цвят. Тук е важно да отбележим ,че белия цвят , при който липсва пигментация в оперението не се потиска от рецесивно червения цвят.
Като начало ще споменем някои проучени фактори , които представляват интерес за прекрасните ново селекционирани български породи , като най вече „ Българския огледален ролер“. Това е генетично обоснования фактор „БЕЛИ КАПАЦИ“. Той се проявява като доминантен /по-силен / само спрямо хомозиготно червени птици и техния вариант в жълто при които в генома се включва фактора „разреждане „ За да се прояват белите капаци в тяхната изящна форма е необходим още един все още по-слабо проучен фактор наречен ЕНАБЛЕР . От казаното до тук си ни става ясно защо прехвърлянето на фактора „бели капаци „ в други цветни гами е доста трудна задача .
Интрес за практиката представлява и факта , че
различните летателни способности на гълъбите са резултат на взаимодействие на много алелни гени двойки . При съешаването на птици с различни летаелни възмоности се получават голямо разнбразие от комбинации при което е напълно допустимо от един чифт да се появи потомство със съвършенно различно качество . Това като заключене което можем да кажем е ,че в повечето случаи доминиращи са „лошите „ гени . Ето защо ние трябва да бъдем безкомпромисни и много прецизни по отношение на селекцията на нашите прекрасни любимци – гълъбите .
Д-р Б.Велев дбн