от Dr. Velev » Пон Мар 08, 2010 3:13 am
ОСНОВИ ЗА УНАСЛЕДЯВАНЕТО НА ПЕСЕНТА
Канарчета певци
Текст: Желико Алексич
Превод: Надежда Георгиева
Любителите на канарчета – певци винаги са търсели начини да подобрят качеството на пеенето при отглежданите от тях птици. Основният въпрос, който се поставя тогава е, дали тази песен на канарчето му е по наследство или не. Мненията в тази насока са били винаги различни: от теорията, че пеенето не се наследява, а се учи от предложени упражнения, до диаметрално противополож-ната теория, че песента при канарчето се получава изключително по наследство. Третата теория, която е и най-приемлива, е тази, според която качеството на песента при канарчето се наследява, но не бива да се изключи и факторът “влияние на средата“, т.н. учене на поединични части.
За да бъде певческото канарче признато като раса –основнният, главен дял от пеенето му трябва да бъде получен по наследство.
Сега се появяват два въпроса за размишление:
А/ след като пеенето се унаследява, как става това?
Б/ кой оказва по-голямо влияние върху качеството на наследеното пеене – мъжкият или женският родител?
Канарчето има 42 хромозома – 21 двойки. Хромозомите са тези, които дават генетичния код, според който се решава всичко, включително и пеенето. На скицата в дясно е показано схематично как изглеждат двойките хромозоми.
Както се вижда на скицата, гените са означени с малки и големи букви, при което с големите букви са означени доминантните, а с малките - рецесивните особености. Половите клетки на мъжкия /сперматозоидите/ и на женската /яйцеклетката/ имат еднакъв хаплоиден брой хромозоми, значи по 21. Комплектният брой хромозоми – 42, т.н. диплоиден брой се получава от сливането на половите мъжки и женски клетки.
В следващия пример ще покажем само демонстративно, какви комбинации могат да се получат например при комбинирането на три различни двойки хромозоми.Така например :
-ген “А” за пеене с отворен клюн
-ген “а” за пеене със затворен клюн
-ген “В” за пеене с високи тонове
-ген “в” за пеене с ниски тонове (дълбоки)
-ген “С” за непрекъснато пеене (ролада)
-ген “с” за прекъснато пеене (диво)
Възможните комбинации ще проследим в следващата диаграма:
От показаната таблица може да се види, че вероятността да се получи птица с генетичен код “ааВвСс”е 4/64 или 1 /16. Ако погледним вероятността да получим птица с всички рецесивни особености “ааввсс” можем да видим, че тя възлиза на 1/16. Още веднъж повтарям, че се отнася само за демонстрация на унаследяването на единични характерни особености, защото не трябва да се забравя, че канарчето има 21 хромозомни двойки, а ние в своя пример се позовахме само на 3 двойки хромозоми .
С разбирането на генетиката можем да си облекчим работата, в смисъл да направляваме качеството на унаследените черти на отглежданите от нас птици. Първа стъпка в тази посока е разбирането как, коя черта /конкретно при канареното пеене/ се унаследява доминантно или рецесивно.
Между любителите на певчески канарчета, често се водят полемики около това, кой от родителите има по-голям принос, по-голямо влияние върху формирането на качеството на унаследеното пеене. Мненията доста се различават. От една страна имаме старото схващане, че влиянието на женската е по-голямо и че тя има решаващо значение за пеенето на потомците /според някои автори делът на женската е 60 %, дори и по-голям/. Това мнение е основано главно на това, че женската е за любителите една мистерия и защото при размножаването се използват най-добрите мъжкари, а резултатът не винаги е този, който се очаква.
Единственият правилен начен е да се чуе песента на канарчето. За съжаление женските нямат възможност да покажат своя генетичен код като мъжките - чрез пеене.
От друга страна, имаме едно чисто научно схващане на генетиката, където е ясно, че и двамата родители дават еднакъв брои гени, което означава, че тяхното влияние върху наследсвеността е еднакво.Тук също не би трябвало да забравяме фактора “влияние на околната среда“.
Сега, сам по себе си изпъква въпросът за избора на родителските двойки. Да се избере мъжкият не е голям проблем: той пее и тази своя песен би трябвало да предаде на потомството си. Проблемът е да се избере женската, предвид на генетичния й потенциал. Някои правят този избор на основа на женското отговаряне, обаче, то може да покаже само “цвета” на гласа, тембърът който тя има /което означава, че този цвят на гласа би трябвало да предаде и на потомството си/.
Избирането на женската според това как пеят нейните рожденни братя е най-разпространеният сега метод между любителите канаровъди, но и тук няма гаранция как и защо? Да вземем следващия пример: една женска е имала две люпила с по четири пиленца и крайният резултат са 4 млади женски и 4 млади мъжки, като само един от тези 4 мъжки е много добър певец. Вероятността е такава, че само едно от четирите женски има “добър” генетичен код, който ще даде голям процент добри мъжки. Останалите три женски пиленца могат понякога да дадат добър мъжки, какъвто е техният баща, но с много по-малък процент вероятност. Това е основанието, заради което е рисковано да се използва само една женска за разплод. Най-добре е да се използват две сестри, които имат баща с доказани добри певчески умения.
Това са само началните забележки около това, как пеенето се наследява. На самите любители е оставен изборът да решат как да постъпят, кой тип да предпочетат - дали доминантно или рецесивно.
Проблемът е и в това, че трябва време, т.е. трябва да се изчака птицата да “пропее“, а това е почти цяла година преди да се разбере какво се е получило. Още повече, ако се окаже, че изборът на двойките не е бил адекватен, тогава тази година ще се окаже хвърлена на вятъра. Но може би точно в тази неизвестност се състои част от предизвикателството и удоволствието, което ни носи отглеждането на канарчетата – певци, обаче все пак нашата цел във всеки случай е недоглеждането и неизвестността да са колкото може по-малко.